— Клей ми каза, че сте проповедник — продължи Том. — Чини ми се, че не лъже.
— Проповедник съм, да — потвърди Саймън — Е, това е срамота, майка му стара!
— Защо да е срамота? — попита Саймън и се изпра ви на стола.
— Имам нещо за пийване в колата и ми се щеше да го пийнем в компания. Но щом сте проповедник, май ще трябва да си продължа пътя и да си го пия сам. Чувал съм, че проповедниците не обичат царевична ракия. Саймън се засмя и погледна Клей.
— Тръгнах за Макгъфин — обясни Том. — Таман да изляза от къщи, жена ми идва на вратата и вика: „Том, забравяш дамаджаната за меласа.“ И аз наистина я бях забравил. Но сега дамаджаната е при мене, само че няма да можем да си пийнем в компания.
— Не съм чувал някой да пие меласа — каза Саймън.
— Не е такава работата, проповеднико. Ще знаеш, така става винаги, че аз обърквам двете дамаджани.
— Царевична ли, викаш? — попита Саймън и облиза устни.
— Най-добрата в Джорджия, като роса! — каза Том — Сам си я правя горе при потока.
— А да не би да си взел вместо нея дамаджаната за меласа? Да не би, щом жена ти е напомнила за дамаджаната за меласа, наистина да си ги объркал двете?
— Майната му! — каза Том. — Има си хас да си прав, проповеднико. Я да ида да видя!
Той стана и изтича надолу по стълбите. Когато стигна портата, Саймън напусна верандата и го последва. Клей се затича подире им.
Том измъкна дамаджаната изпод задната седалка и я разклати. Лицето му грейна в усмивка.
— Ти ме изплаши, проповеднико — каза той, — наистина ме изплаши. Така ме обърка, че не знаех какво да мисля. Но всичко си е наред, както си знаех отначало. Дамаджаната за меласа си е все още в къщи.
— Та викаш царевична? — заинтересува се Саймън, приближи се и подуши тапата.
— И отлежала — настоя Том. — Сам съм си я правил и ще знаеш, разбирам от добра росица!
— Това е наистина мъжко питие.
Том и Клей отидоха под магнолиевото дърво и се канеха да седнат на сянка. Саймън остана сам.
— Понеже си проповедник — каза Том, като разклащаше течността в трилитровата дамаджана, — чини ми се, че не щеш да пийнеш джорджийска роса.
Саймън седна между тях и изблъска колената им, за да си направи място.
— Шугър му хареса — каза Клей. — Чини ми се, че и царевичната ракия ще му хареса.
— Майка му стара! — каза Том с престорена изненада. — Така ли? Никога не бих помислил такова нещо, проповеднико. Че то, щом е тъй, тогава и аз да стана проповедник!
Той извади тапата и я подаде на Саймън, но Саймън я подаде на Клей, вкара вдървения си палец в стъклената дръжка и обхвана дамаджаната с ръка. Повдигна леке лакът и остави безцветната течност да забълбука в гърлото му. Когато я подаде на Клей, от дамаджаната липсваше цяла пинта4.
Клей избърса с ръка гърлото на дамаджаната и отпи седем-осем глътки. Когато му дойде ред, Том не избърза. Щом ставаше въпрос за пиене, той не обичаше да го карат да бърза. Сложи дамаджаната на земята между краката си и я погледна.
— Та ти искаш в неделя да държиш проповед в училището, а, проповеднико? — каза той.
— Точно така, братовчеде — каза Саймън.
— Майната му — обеща Том. — На всяка цена ще дойда да те чуя. Не бих изпуснал такова нещо ни за пари, ни за любов.
Вдигна дамаджаната до устата си. Погълна малко повече и от Клей, и от Саймън. След като свърши, сложи тапата и я натика с юмрук.
Априлското слънце прежуряше по листата на магнолиевото дърво над главите им. Небето беше синьо и безоблачно; и тоя ден щеше да бъде горещ. Към два часа следобед слънцето щеше да пече страшно.
След малко Том извади часовника си и го погледна. Вгледа се в отворения циферблат, сякаш гледаше нещо, което никога досега не бе виждал. Поклати глава и го върна в джоба на гащеризона си.
— Трябва да тръгвам към Макгъфин — каза той решително. — Ако не тръгна сега, няма да успея да се върна до довечера.
— Хайде да му пийнем още по една, преди да тръгнеш, братовчеде — предложи Саймън и посегна за дамаджаната. Извади тапата и дълго пи. След това я подаде на Клей. — Това наистина е мъжко питие!
— Сигурно си си походил на младини, проповеднико — каза Том.
— Младостта ми още не е свършила — отвърна Саймън. — А когато свърши, преди това доста ще е продължила.
Том отиде при колата с дамаджаната. Сложи я под задната седалка, като я зави в един чувал, за да не се счупи.
Качи се в колата и запали мотора. Поседя в колата, докато моторът работеше, и махна с ръка на Клей и Саймън. Те също му отвърнаха с махане.
— Ще ви видя на връщане — обеща Том. — Ще се отбия и пак ще му пийнем.
Том пак понечи да тръгне, но отново отпусна педала па газта и се наведе извън вратичката.