Имаше да направи още толкова много, а докторите му дадоха да разбере, че времето му е ограничено. Това бе единственото нещо, по което бяха наясно — не можеха да определят някаква конкретна болест или увреждане. Просто се посъветваха и потвърдиха, че неговите „жизнени сили“ отслабват с тревожна бързина. Той настоя да бъдат откровени с него. Господи, не се страхуваше от смъртта! Дори се радваше на почивката. Заедно с Ронкали щяха да орат райските лозя и пак да си играят на бакара. След последната игра тук, на земята, Ронкали му дължеше към шестстотин милиона лирети.
Каза на докторите, че твърде много зяпат в микроскопите си, а обръщат малко внимание на очевидното. Всичко беше толкова просто — машинката се износваше и толкова. На което те само поклатиха глава дълбокомислено и рекоха тъжно: „Още три месеца, най-много четири, свети отче.“
И това ми било лекари! Basta! Конски доктори с дипломи! А какви заплати получаваха само! Козарите от Падуа знаеха повече от тях за медицината — неволята ги беше научила.
Франческо чу стъпки зад гърба си и се обърна. По градинската алея към него приближаваше млад папски помощник, чието име не можа да си спомни. Младият свещеник носеше в ръката си папка. На корицата имаше отпечатано разпятие, което изглеждаше доста глупаво.
— Ваше светейшество ме помоли преди вечерня да уредим някои дребни въпроси.
— Разбира се, отче. За какво става дума?
Помощникът изреди набързо няколко незначителни неща от протоколно естество и Джовани поласка младия прелат, като поиска мнението му по някои от тях.
— Накрая има една просба от американско списание — „Да живее чревоугодничеството“. Нямаше да я спомена на Ваше светейшество, ако не бе придружена с много положителна препоръка от Информационната служба на американските въоръжени сили.
— Ама че странна комбинация, нали отче?
— Да, Ваше светейшество. Напълно необяснима.
— И каква е молбата?
— Имат дързостта да молят Ваше светейшество да се съгласи да даде интервю на една журналистка, която се интересува от най-любимите ви ястия.
— Защо наричате това дързост?
Младият прелат замълча и за миг изглеждаше малко объркан. Но той бързо се окопити и продължи по-уверено:
— Защото кардинал Кварце каза така, Ваше светейшество.
— Обясни ли високообразованият кардинал причините за такава оценка? Или, както винаги, е общувал насаме с Господ Бог и просто е предал божествената присъда?
Франческо се опита да не пресилва съвсем естественото си отношение към Игнацио Кварце. Кардиналът се ползваше с омразата на почти всички свещенослужители във Ватикана. Беше erudito aristocratico20 с италианско-швейцарски произход и толкова жалостив, колкото можеше да бъде разярена кобра.
„А и на външен вид прилича на змия“ — помисли си Джовани.
— Обясни, Ваше светейшество — отвърна свещеникът и в същия миг съвсем се стъписа. — Той… ами той…
— Нека се опитам аз да отгатна, отче — рече светият отец благосклонно и с разбиране. — Любимият на всички ни кардинал е изразил мнението, че любимите манджи на папата изобщо не са впечатляващи, нали?
— Ами то… как да кажа…
— Виждам, че точно това е казал. Но, отче, истина е, че предпочитам по-обикновена кухня от тази на нашия кардинал с вечно течащ нос. Само че това не е от незнание. А по-скоро от липса на суетност, бих казал. Не искам да кажа, че е суетен нашият кардинал, чието ляво око за нещастие все гледа надясно. Убеден съм, че не е и помислял да бъде такъв.
— Разбира се, че не, Ваше светейшество.
— Но аз смятам, че би било добре в тези времена на високи цени и голяма безработица вашият свети отец да посочи някои съвсем евтини и при това много вкусни блюда. Как се казва тази журналистка? Нали беше жена? Вижте, отче, не искам да се разчува, че е мое мнение, но жените не ги бива много в готвенето.
— И аз така смятам, Ваше светейшество. Монахините от Рим полагат огромни усилия, но…
— Забъркват само буламачи, нали така, отче? Та как й е името на тази журналистка от чревоугодническото издание?
— Лилиан фон Шнабе. Американка, родена в Калифорния, омъжена за доста по-стар от нея германец, избягал в Щатите по времето на Хитлер. По щастливо стечение на обстоятелствата в момента е в Берлин.
— Попитах само как се казва, отче. А не за биографията й. Откъде знаете толкова много за нея?
— Ами, пишеше го в препоръката от Информационната служба на американските въоръжени сили. Очевидно военните имат високо мнение за нея.
— Повече от очевидно. Значи съпругът й избягал от Хитлер? Човек не може да откаже на толкова състрадателна жена. Като отчетем и цените на хранителните продукти, явно налага се папата да препоръча някои по-евтинки манджици. Уредете ми среща с нея, отче. А на нашия прекрасен кардинал, който така страда от хронична високодецибелна кихавица, предайте, че искрено се надяваме да не погледне на решението ни като на лично предизвикателство към него. „Да живее чревоугодничеството“. Господ Бог е благосклонен към мен. Това ще бъде едно признание. Чудя се защо ли кореспондентката им е в Берлин? В Бон има един монсеньор, който прави разкошно Sauerbraten21.