— Мосю Д’Артанян?
В „Шато Сюис“ задължително използваха псевдоними.
— Oui, mon general!30 — отговориха му тихичко от коридора.
Хоукинс отвори и в стаята влезе пълничък мъж на средна възраст с абсолютно безличен вид. Дори добре подстриганите му мустачки бяха безлични. „Този трудно ще го забележиш в тълпата“, — помисли си Макензи, — „в него няма нищо отличително“.
— Виждам, че сте проучил добре предоставената от нас информация — рече мосю Д’Артанян с акцент, придобит на Запад от Елзас-Лорен. Явно не бе от хората, които си губят времето с празни приказки и това се хареса на Ястреба.
— Да, прегледах документите. И реших.
— На какво се спряхте?
— Имението Махенфелд.
— Ааах, Le Machenfeld! Magnifique… extraordinaire!31 Какви исторически събития са се разигравали по хълмовете му, колко битки са били спечелени и загубени пред гранитните му стени! А вътрешната канализация е съвсем модернизирана и е в отлично състояние. Много прецизен избор. Браво, поздравявам ви. Вие и вашите религиозни братя ще бъдете много щастливи там.
От вътрешния джоб на сакото си Д’Артанян измъкна най-дебелия плик, който Хоукинс бе виждал през живота си. Хората на свръхсекретната фирма не се разхождаха насам-натам с куфарчета в ръка, сети се Мак. Толкова много поверителна информация, събрана накуп, носеше рискове. Посредниците носеха у себе си само най-необходимите документи.
— Това ли са формулярите за наема?
— Oui, mon general. Напълно готови. Трябва само да попълните кой имот сте си избрал. И, разбира се, да внесете предплатата за шест месеца.
— Добре, но преди да стигнем до това, може ли да прегледам условията на договора…
— Искате да добавим нови ли, мосю?
— Не, просто ми се ще да се уверя, че разбирате правилно старите.
— Но, генерале, няма нищо за неразбиране — усмихна се Д’Артанян. — Вие ми продиктувахте изискванията си в най-малки подробности; аз ги перефразирах на езика на официалните документи, както обикновено процедираме при нас, и вие одобрихте текста. Ето, вижте сам — и той подаде бумагите на Хоукинс. — Предполагам, знаете, че никога не си позволяваме да променяме изискванията на клиентите си. Трябва само да впишем името на имота и да проверим дали изискванията не са в противоречие с условията на собственика. Проверих всички възможни съмнителни моменти и се оказа, че противоречия няма.
Макензи взе документите и се добра до дивана, прескачайки картите и снимките, пръснати по пода. Разблъска с една ръка две огромни топографски карти, за да се отвори място и седна.
— Искам да съм сигурен, че това, което чета, не се различава от онова, което чух.
— Готов съм да отговоря на всякакви въпроси, ако имате такива. Всеки посредник на „Ле Шато Сюис де Гран Сиекл“ е напълно запознат с всички условия. И когато приключим със сделката, документите се микрофилмират и се изпращат в хранилището на компанията в Женева. Препоръчваме ви да направите същото с вашия екземпляр от договора. Става неоткриваем.
Хоукинс зачете на глас от листовете хартия:
— „Тъй като едната страна по договора, известна още като наемател, влиза във владение in-nomen-incognitum на…“ — Мак плъзна поглед надолу по страницата. — „При липсата на… communictum-directorum между едната страна… и другата страна по…“ Мама му стара! А бе, там да не минавате задължителен курс за подготвяне на тайни операции?
Д’Артанян пак се усмихна, та чак мустаците му се разтеглиха:
— Питайте, мосю.
И ето какво се разбра от цялата тази работа.
„Ле Шато Сюис де Гран Сиекл“ бе изключително подробна и точна в съставянето на документи, които след подписването им вече не виждат бял свят.
Най-важното бе, че всички имена се запазваха в пълна тайна. Те не можеха по никакъв начин да станат достояние на лица, организации, съдебни инстанции или правителства. Нямаше закон, бил той национален или международен, който да е над това споразумение; то самото бе единственият валиден закон. Паричните вноски се плащаха директно във фирмата в брой или с банков чек. В случая с компания „Шепърд“ те щяха да се превеждат от банка на Каймановите острови.
Когато се налагаше да бъде посочен „източник“, най-напред се преценяваше как да се избегне излишното странично любопитство. При компания „Шепърд“ единственото обяснение за „източник“ бе, че това е свободна федерация на международни филантропи, заинтересовани от развитието и разпространението на историческа религиозност.
Всички доставки, оборудване, транспорт и услуги щяха да бъдат извършени от „Ле Шато Сюис де Гран Сиекл“ при пълна секретност посредством клоновете на фирмата в Зермат, Интерлакен, Шамони или Гренобъл. Абсолютно всички важни доставки за Шато Махенфелд щяха да стават само в часовете между полунощ и четири сутринта. При възможност шофьори, технически персонал и товарачи щяха да бъдат членове на братството, които компанията щеше да изпраща в Махенфелд от някой от тези клонове. При липса на свободен човек доставките можеха да се извършват само от служител на „Ле Шато Сюис“ с не по-малко от десет години безупречна служба във фирмата.