Има си хас!
Трябваше да разсъждава трезво, да се вземе в ръце и да започне да мисли здраво. Бавно. Не можеше да допусне такава дребна подробност, като някакви си дрехи, да попречат на евакуацията. Какво щеше да направи Ястребът на негово място? Използваше един шибан термин, ама какъв беше?
А, да — сили за поддръжка! Точно така.
Сам пак се втурна на балкона. Онзи идиот с готварската шапка продължаваше да брои кашоните и консервите и да ги отмята в списъка. Май с това щеше да се занимава цяла седмица.
— Пссст! Пссст! — надвеси се Девъро над парапета и за малко да забрави да си придържа скъсаните гащи. — Ей, ти! — подвикна шепнешком.
Леко стреснат, мъжът извъртя нагоре глава, но щом го зърна, се усмихна приветливо.
— Bonjour, monsieur! Ca va?36 — отвърна той.
— Шшшт! — Сам изшътка с пръст пред устните си и му махна да се приближи.
Готвачът тръгна към балкона с листовете в ръка и дори по пътя си отбеляза още нещо.
— Oui, monsieur?37
— Държат ме затворен! — прошепна Девъро с тържествена тревога в очите и с доста авторитет в гласа. — Взеха ми дрехите. Трябват ми дрехи. А като сляза долу, искам да събереш в кухнята всички, които работят тук. Имам да ви казвам нещо много важно. Аз съм адвокат. Avocat.
Онзи само поклати глава:
— Je ne comprends pas, monsieur. Désirez vous le petit dejeuner?38
— Кой? Не, бе. Искам дрехи. Виждаш ли? Всичко, което имам, са тези шорти — Сам опъна напред гащите, така че да се покажат между перилата. — Трябват ми панталони, пан-та-ло-ни! Веднага. Моля те!
Онзи го загледа с подозрение. А може би дори с погнуса и омраза.
— Vos sous-vetements sont très jolis39 — пак поклати той глава и си тръгна при кашоните и консервите.
— Чакай! Чакай малко, бе!
— Главният готвач е французин, майн хер, но не чак дотолкова французин.
Този глас дойде отдолу, от балкона под неговия. Беше на огромен, плешив мъж с рамене като трикрилен гардероб.
— Мисли, че му правите непристойни намеци. Мога да ви уверя, че не е такъв човек.
— А ти кой си?
— Името ми е без значение. Напускам имението в момента, в който пристигне новият господар на Махенфелд. Дотогава всяко негово нареждане е закон за мен. За дрехите ви не ми е казано нищо.
Ах, как му се искаше на Девъро да си пусне гащите да паднат и да повтори онова, което Хоукинс направи на покрива на дипломатическата мисия в Пекин! Но се сдържа. Онзи на долния балкон беше доста якичък. А изобилието от мускули обикновено компенсира липсата на чувство за хумор. И вместо това Сам се наведе над парапета и конспиративно му пошепна:
— Хайл Хитлер, бе лайнар!
Лайнарът веднага опъна напред ръка и удари токове:
— Jawohl! Sieg heil!
— Да ти го начукам в ушичките! — Сам се обърна и си влезе в стаята. Толкова беше побеснял, че изрита смъкналите се гащи някъде настрани. Погледна ги отдалеч и нещо му се видя подозрително. Не изглеждаха като скъсани.
Наведе се и ги вдигна от пода.
А така! Игрички ли?
Ластикът бе прерязан на три места! Личеше си много добре, че не е скъсан, а срязан. При разкъсване има раздърпани нишки и разпран плат. Някой беше срязал ластика на проклетите гащи с остър предмет. Умишлено. За да му върже ръцете. По-най простия възможен начин!
— Господи! Какъв е този шум? — Реджайна Грийнбърг се запрозява и срамежливо придърпа завивката върху огромните си гърди.
— Ще ти кажа аз какъв е този шум, кучко проклета! — рече Девъро със спотаен гняв. — Ще ти разгоня фамилията!
— Какво има, сладурчо?
— Не ми сладуркай, южняшка крава такава! Сега не мога да изляза от тук!
Джини се протегна и спокойно занарежда:
— Знаеш ли, веднъж Мак ми каза нещо, което цял живот ми е било от полза. Като западат около тебе снаряди, вика ми, и положението изглежда трагично — а да знаеш, изпадала съм в много тежки ситуации, наистина — мисли си за добрите неща, които си направила, вика ми, на кого си помогнала, на кого си доставила радост. Не мисли за грешките и за тъжните неща, това само те подтиска още повече. А потиснатото съзнание не може да се възползва от обстоятелствата и да те измъкне от ада. Всичко е въпрос на психическа нагласа.
— И какво общо имат тези глупости с факта, че съм оставен без дрехи?
— Почти нищо, предполагам. Просто ми се стори, че си подтиснат. И не е хубаво да се изправиш пред Ястреба в такъв вид.