— Е да, но циците58 ти не са секретни, нали? — изкрещя облещеният разноглед държавен лидер близо до полудяването. — Живеем в някакъв смахнат свят, госпожице! Вие имате страхотни цици, но всички ние сме смахнати!
Изведнъж стенографката се изпъчи и като впи поглед в шефа си, каза спокойно, но твърдо:
— Престани, Уорън! Успокой се.
— Уорън ли?… Какъв е този Уорън? Аз съм господин Секретар — винаги господин Секретар!
— Ти си Уорън Пийс и, ако обичаш, затвори телефона, иначе ще се обадя на сестра ми и тя ще каже на Арнолд Субагало, че си откачил.
— О, Боже — Арнолд! — Уорън Пийс, моментално прикри с ръка слушалката. — Забравих, Тереза, честно, просто забравих за момент!
— Аз съм Регина Трухарт, а по-малката ми сестра Тереза е помощничка на Субагало.
— Много съм зле с имената, но никога не бъркам циците — извинете, имах предвид физиономиите! Само не казвайте на сестра си.
— Ти кажи на този, който е от другата страна, че ще му се обадиш по-късно, защото ти е необходимо време да си събереш мислите.
— Не мога! Той се обажда от уличен телефон от затворническия лагер в Куонтико!
— Нареди му да ти остави номера и да стои там, докато му се обадиш.
— Добре, Цицорке — Тереза — Регина — госпожо Секретар!
— Престани, Уорън. Направи каквото ти казвам! Държавният секретар изпълни командите на Регина Трухарт, захлупи с ръце лицето си върху бюрото и се разрева. — Някой ме е прецакал и аз съм свършен! — подсмъркна той. — Изпратили са ги обратно в лагера в торби за трупове! — Кого?
— „Гнусната Четворка“. Това е ужасно!
— Значи са мъртви — които и да са те.
— Не, в брезента са били пробити дупки. По-лошо от мъртви — те са обезчестени! Всички сме обезчестени! — Пийс надигна обляното си в сълзи лице в няма молба за бърза екзекуция.
— Уорън, сладурче, хайде стига. Ти имаш да вършиш работа и хора като мен са тук, за да ти помагат да я вършиш. Спомни си нашата светица-патрон. Тя никога не би позволила на който и да е от шефовете й да се сгромоляса и аз също няма да го позволя.
— Тя е била секретарка, а ти си само една стенографка от секретните служби…
— И още нещо, Уорън, о, и още много неща — прекъсна го Регина. — Аз съм една хвърката пеперуда с жило на оса. Прелитам от едно тайно съвещание на друго и ви държа всичките под око, за да се намеся, когато е необходимо. Това е призванието за всички от семейство Трухарт.
— Можете ли да станете моя секретарка?
— И да отнема мястото от нашата скъпа майка, убедената антикомунистка Тирания? Сигурно се шегувате.
— Тиранинът е твоя майка?…
— Внимавай, Уорън. Субагало, припомни си!
— О, Христе, Арнолд. Съжалявам, искрено съжалявам — велика жена, вдъхва страхопочитание.
— Да пристъпим към работа, господин Секретар — каза стенографката, седна отново на стола, стиснала здраво в ръка бележника и събраните страници, и изпъчи гърди. — Аз притежавам максимален достъп, така че с какво мога да ви бъда полезна?
— Ами, максималният достъп едва ли е това, което ни трябва…
— Ясно — прекъсна го Регина Трухарт. — Чували за трупове с дупки за въздух, трупове, които не са били мъртви…
— Казвам ви, цялата охрана за малко не получила сърдечни пристъпи! Двама са в болницата на базата, трима са поискали незабавно освобождаване от служба поради психично разстройство, а четирима се водят отсъстващи по неуважителни причини, защото изхвърчали през вратите и o пищял и околността за някакви войници, които се надигали от мъртвите, за да мъстят на офицерите, които не са понасяли… О, Боже, ако това излезе наяве — о, Исусе!
— Разбирам — каза Регина и рязко, без ни най-малка следа от някаква чувственост, вдигна роклята си чак до кръста. — Както виждате, аз съм напълно подготвена да изпълня мисията. Мога да изнеса всякакъв документ.
— А? — Лявото му око замръзна на мястото си и Държавният секретар не можа да повярва на очите си. Върху чорапогащника на госпожица Трухарт от коленете до хълбоците бяха пришити кафяви найлонови джобове. — Колко… колко невероятно — измънка Пийс.
— Естествено, ще трябва да махнем всички метални кламери и скоби, а ако ни потрябва повече място, сутиенът ми има подплата с цип, а на задната част на бикините ми има плик от непрозрачна коприна, където могат да се поставят и по-широки документи.
— Вие нищо не разбирате — каза Секретарят, чиято брадичка увисна и се стовари върху ръба на бюрото, когато стенографката пусна роклята си и тя застана в нормалното си положение. — О-ох!