— Но вие сте приел сделката — каза нелюбезно Дженифър.
— Не ме очароваше възможността да бъда единственият черен в германски затвор, където по-голямата част от обитателите са маниаци с обръснати глави, които чакат Хитлер да възкръсне.
— Извинявайте, разбирам. Ние също сме придобили шесто чувство.
— Не, моля ви, не се извинявайте — възпротиви се кротко наемникът. — Когато видях по телевизията в затвора всичките онези хора, убити от химикалите, за които знаех, се засрамих от себе си.
— Хайде стига, полковник…
— За Бога, престанете, съветник. Аз не съм полковник.
— Не, наистина! — продължи бързо Девъро. — Какво друго ви е оставало да направите, щом сте бил осъден на петдесет години сред бръснатите глави?
— Това беше моето оправдание, затова и се измъкнах заедно с Роман З. Тази цялата гадост трябва да спре, човече!
— И вие мислите, че това, което става сега с генерал Хоукинс е вариация на случилото се с вас, така ли? — попита Аарон, навеждайки се напред в стола си. — А предаването, което току-що наблюдавахме е доказателството.
— Ще ви кажа, че това, което аз няма и не мога да повярвам е, че някога ще има Нобелова награда за Воин на столетието. И второ, защо този така наречен комитет долита направо в Бостън, където хората от разузнаването имат информация, че се намираме в момента. Трето, мисля, че това е следващият опит след неуспеха на този квартет от побъркани психопати, който се е опитал да се разправи с вас в Хуксет. Вие сами сте се досетили, че това са шайка малоумни нищожества по печата на затворническата пералня върху вътрешната страна на един от панталоните и сте ги изпратили обратно в чували за трупове.
— Проклети влечуги! — изрева Хоукинс. — Това, което изпратихме беше послание!… Ще ми каже ли някой тук за какво говорим?
— Ще те посветим малко по-късно, Мак — отговори Сам, поставил ръка върху рамото на Сайръс.
— Ако съм ви разбрал правилно — каза Девъро, — ние трябва да открием кой ръководи цялата тази операция, така ли е?
— Точно така — каза наемникът, — защото е възможно нападението срещу вас в Ню Хемпшир да е организирано от същата ръка, само че сега нещата са отишли далеч — дори прекалено далеч, а това означава, че може да са станали уязвими.
— Защо казвате това? — попита Пинкъс.
— Защото тези пристигнаха с ВВС Две — отвърна Сайръс. — Те са чуждестранни цивилни лица, превозени с втория по ранг самолет в страната, което означава, че разрешението е било дадено от един от следните три източника: Белия дом, който можем да отхвърлим, защото те и без това си имат достатъчно неприятности с това хлапе; ЦРУ, което можем да изключим от раз, защото половината от страната смята и то с пълно право, че това съкращение означава Хванат на местопрестъплението68, и не е много вероятно да рискуват с пореден провал; и най-накрая, Държавният департамент, за който никой не знае какво точно върши, но той все пак го върши. Предполагам, че е едното от последните две; и ако разберем кое от двете е, ще можем да стесним кръга от хора, които са могли да дадат разрешението за този самолет. Сред тях ще се намира и големият лош чичко.
— Възможно е да са били и Държавният департамент, и ЦРУ? — предположи Пинкъс.
— Няма начин. Управлението няма доверие на Департамента и обратното. Освен това при обединяването на силите възниква прекалено голяма опасност от пукнатини.
— Да допуснем, че сме открили точно кой е — каза Сам. — След това какво?
— Ще ги разтърсим за яките, докато им прилошее. Трябва да разберем кой стои зад тази операция — имам предвид наистина да го приковем към стената: име, чин и сериен номер — защото това е единственият начин да осигурим безопасността ви.
— По какъв начин?
— Чрез публично разобличение, Сам — каза Дженифър. — Все пак ние сме страна на законите, а не на маниаците във Вашингтон.
— Кой го твърди?
— Гледището е спорно — съгласи се Редуинг. — Какво трябва да направим сега, Сайръс?
— Оптималното разрешение би било да изпратим някого, който да представлява генерала в онзи хотел, който споменаха, заедно с мен и Роман З., като негови цивилни адютанти. Съвсем обичайно е пенсиониран генерал с два медала от Конгреса да има адютанти.
— А какво ще кажем на Деси-Едно и Две? — попита Аарон. — Те ще се засегнат.