— Говориш глупости, Броуки?
— За Бога, трябва да помисля!
— Щом така и така си започнал, помисли и върху това. — Ястреба разкопча сакото си и го разтвори, разкривайки малък записващ касетофон, закрепен на колана му. — Един полковник, когото повиших наскоро, ми предложи да се „омотая в жици“, така го нарича това. Всяка дума, изречена в тази стая, е записана.
— Ти си подлец, Мак!
— Я стига, генерале, ние сме просто двама другари от доброто старо време, а и аз също трябва да оцелявам… Каква беше тази фраза? „Ако не те вземе дяволът, то голямата бездна ще го направи“, нали така?
— Никога не съм го чувал досега.
— И аз не съм, но подхожда донякъде, нали?
Глава 24
Винсънт Манджекавало вървеше по белия мраморен под на разкошната къща в Маями Бийч на път към гимнастическата зала. За пореден път отвръщаше поглед от розовата мебелировка навсякъде в къщата — столовете, диваните, лампите, постелките и дори полилея в дневната, състоящ се от стотици висящи розови дрънкулки и изглеждащ така, като че ли всеки момент ще се стовари върху нечия глава. Вини нямаше претенции да е кой знае какъв естет, но безкрайната комбинация от бяло и розово не му говореше нищо друго освен това, че известният decoratore69, който братовчед му Руджо беше наел, си падаше много по балета.
— Това не е розово, Вин — беше му казал Рудж оня ден по телефона. — То е прасковено, само че ще му викаш праскова.
— Защо?
— Защото розовото е долнопробно, прасковеното е над него, а пък прасковата направо отива до тавана. Специално аз не мога да кажа каква е разликата, а честно казано мисля, че и Роза не може, но тя е щастлива, нали разбираш?
— С твоя начин на живот, брат’чеде, винаги трябва да правиш жена си щастлива. Но, да оставим това настрана, аз съм ти много благодарен, че ми позволи да използвам местенцето ти.
— Можеш да останеш колкото пожелаеш, Вин. Ние няма да се върнем поне още един месец, а за това време ти ще заемеш отново мястото си между живите. Имаме един напечен бизнес с фамилията Ел Пасо. Можеш да ползваш гимнастическия салон, който направих, има и сауна.
— Имам намерение да отида, след като свършим разговора — даже съм си взел една розова хавлия, но нещо ми е малко къса.
— Тя е на момичетата, имам сини хавлии в салона.
Манджекавало поспря под висящия розов полилей, припомняйки си телефонния разговор отпреди два дена с Руджо. Ненадейният спомен, предизвикан от декора, приличен на Великденско яйце, напомни на Винсънт, че беше време да направи едно друго обаждане. Това не го изпълваше с особена радост, но се налагаше, а може би щеше и да го направи най-щастливия човек, в качеството му на честен аматьор, който току-що е обрал и последния долар на някое казино във Вегас. Но имаше и един проблем. Новината, че той е жив и здрав и все още дърпа конците, трябваше да знаят много малко хора, а именно тлъстаците от Уолстрийт, фигуриращи в списъка на Месото, който щеше да запечата устите им с цимент или да ги прати до края на живота им в най-различни пандизи, без парите, които очакваха да спечелят, и още братовчед му Руджо. Рудж също беше една необходимост, защото Винсънт имаше нужда от сигурно място, далеч от хорските погледи, докато настъпи времето Смитингтън-Фонтини да го вземе и да го откара по въздуха до мястото на чудотворното му „спасение“ на Драй Тортугас.
Въпреки че Абул Каки не фигурираше в този списък, а и не би трябвало, той също беше една необходимост. В света на международните финанси той беше съшият проклетник като Иван Саламандър. Това, което го правеше по-опасен или по-пробивен, в зависимост от гледната точка, беше фактът, че той не беше гражданин на САЩ и притежаваше повече неконтинентални холдингови компании, като например на Бахамските и Каймановите острови, от всеки друг, тъй като по-преуспелите пирати заравяха парите си на Карибските острови. И оня, Каки, беше арабин от едно от тези емирства, които Вашингтон винаги се опитваше да хване в измама. Така че си имаше протекции, които влизаха в сила, когато правителството от време на време решаваше да проведе тайни преговори с някои политически непопулярни хора. Хора, които, например, можеха да изтъргуват няколко хиляди бойни ракети и Библията на крал Джеймс за трима престъпници и една проститутка от Дамаск. Абул Каки беше жив пример за неприкосновеност.
Когато Манджекавало научи за тези възможности на Абул, той завърза с него връзка, която се оказа еднакво доходоносна и за двамата. Каки притежаваше танкери, които плаваха по всички океани и нерядко превозваха и други неща освен петрол. След няколко неприятни инцидента, Вини даде на Абул да разбере, че той и приятелите му имат върху пристанищните докове влияние, което не е за пренебрегване…