— Как разбра, че съм аз?
— Джини ми се обади преди няколко минути, а и никой не знае този телефон, освен момичетата и импресариото ми, който никога не се обажда, освен ако не е възникнал истински проблем, а знам, че това няма да ти се хареса, но аз нямам проблеми! Ти ме направи такава, Мак, и никога няма да мога да ти се отблагодаря достатъчно.
— Значи Джини ти е казала?
— А, онова за екранната адаптация ли, изложението от десет страници? Разбира се, че ми каза. Куриерът е в пълна готовност, чака да получи адреса ти. Само дай касетките на шофьора и до сутринта ще имаш всичко. Мили Боже, това е най-малкото, което бих могла да направя за теб!
— Ти си вълнуващо момиче, Миджи, и аз наистина оценявам жеста ти.
— „Вълнуващо момиче“ — съвсем в твоя стил, Ястреб. Но ако трябва да ти кажа истината, ти си най-вълнуващият мъж, който сме познавали ние, всичките момичета — освен това, че може би отиде твърде далеч с Ани.
— Не го направих аз…
— Знаем, тя поддържа връзка и ние всички обещахме да не казваме на никого нищо. Боже мой, кой би го повярвал?
— Тя е щастлива, Мадж.
— Знам, Мак. Това е твоят гений.
— Аз не съм гений — освен, може би, в определени военни ситуации.
— Не се опитвай да пробутваш тия приказки на четири момичета, които не виждаха къде могат да отидат, докато не се появи ти.
— Аз съм в „Уолдорф“ — каза внезапно Хоукинс, като избърса сълзата, напираща в окото му, ужасен от слабостта си. — Кажи на куриера ти да отиде направо в Апартамент Дванадесет А, той е на името на Девъро, в случай, че го спрат и му задават въпроси.
— Девъро ли? Сам Девъро? Онова хубаво сладко момченце!
— Стой мирна, Миджи. Той значително се е състарил и вече има жена и четири деца.
— Кучи син, това е трагедия! — извика третата бивша жена на Макензи Хоукинс.
Глава 26
Денят в Суомпскът течеше мъчително бавно и скучно, а липсата на активност караше тримата адвокати да звънят непрекъснато в канторите си с надеждата, че някой се нуждае от помощ, съвет, оценка… каквото и да е. За нещастие лятото беше в разгара си и изглежда никой не се нуждае от нищо, освен от откъслечна информация по несъществени проблеми. Скуката, примесена с раздразнение от неизвестността за последните действия на Ястреба, доведе до натрупване на напрежение, особено между Сам и Дженифър. Ред започна да преповтаря на глас цялата ненормална ситуация от начало до край.
— Защо изобщо се набъркахте в живота ми ти и твоята умствена пародия на генерал?
— Ей, я задръж малко, не аз се набърках в твоя живот, ти взе такси до моята къща!
— Нямах избор…
— Разбира се, че не си имала. Шофьорът на таксито измъкна пистолет и ти каза, че точно там трябва да отидеш…
— Трябваше да открия Хоукинс.
— Ако си спомням правилно, а аз си спомням, Чарли Залез пръв го намери. И вместо да му каже „Не, не можеш да си играеш в пясъчника на племето“, той му е казал „Разбира се, че можеш, старче, хайде да си направим пясъчен замък“.
— Не те слушам изобщо… ти си надъхан.
— Да, сигурно съм такъв, когато става въпрос за полуинтелигентни лицемерни оправдания.
— Аз отивам да плувам…
— Не може.
— Майка и Аарон изявиха желание и нашите телохранители казаха, че не могат да ги пуснат сами.
— Това е много мило.
— Предполагам, че няма да им платят, ако хората се удавят.
— И защо да не се присъединя към тях?
— Защото колосът на правото в Бостън, Аарон Пинкъс каза, че трябва да четеш и препрочиташ декларацията на Мак, докато можеш да цитираш от нея. Възможно е да бъдеш призована от Съда в качеството си на amicus curiae73.
— Чела съм я и съм я препрочитала и няма пасаж, който не бих могла да цитирам.
— И какво мислиш?
— Блестяща е… отвратително блестяща и я мразя!
— Точно същата беше и моята първа реакция. Той няма право да съставя такива блестящи декларации… А вярна ли е?
— Знаеш ли, може и да е точно така.
— Хайде да поплуваме и двамата — каза Сам.
— Съжалявам, че избухнах…
— „Избухването от време на време охлажда вулкана.“ Това е стара индианска пословица — на навахите, мисля.
— Адвокат с раздвоен език и конска опашка вместо мозък — каза Дженифър Редуинг и се разсмя тихо. — В равнинните земи на навахите няма кьорава планина, а камо ли вулкан.
— Ти никога не си виждала навахски боец, който за малко да се подмокри, когато жена му му е посинила окото, задето е давал нишани на красавицата от съседната шатра.