— Само че това дело не е законно, нали господин Секретар? — каза генерал Броукмайкъл, след като Ястреба изключи машинката. — То е било жертвоприношение. Един онеправдан стар воин, който никога не можа да се отърси от облака на подозрението, и неговата част от добри млади хора. Щяхме да бъдем пожертвани също както и Мак, който може и да не е от най-добрите ми приятели, но и не заслужава да бъде хвърлен в някоя дупка в арктическия лед.
— За какво говорите?
— Може би съм пропуснал да го представя. Това е бившият генерал Макензи Хоукинс, два пъти носител на Медала за чест на Конгреса, когото вие се опитахте първо да… нека го наречем „неутрализирате“… а след това заповядахте на моята част да го отвлече на север, далеч на север.
— Не изпитвам огромно удоволствие да ви бъда представен, господин Секретар — каза Ястреба. — Извинете ме, но няма да ви предложа ръката си.
— Това е лудост, пълна лудост! Големи неща са поставени на карта, силата ни, ударната мощ на нацията е сложена на везните!
— И единственият начин да се справите с положението е да се отървете от тези, които се оплакват, така ли? — попита Макензи. — Не можете да поговорите, можете само да се отървете от досадниците, които, по една случайност, са завели съвсем обосновано и законно дело.
— Преиначавате всичко! Има и други фактори, икономически фактори, огромни финансови загуби — Господи, яхтата ми, Метрополитън Клуб, събирането на випуска, живота, който заслужавам, за който съм роден! Нищо не разбирате!
— Аз разбирам, смрадливецо — каза Манджекавало и излезе напред на слабата светлина. — Някои хора могат да ти бъдат полезни, но след това вече те не могат да разчитат за нищо на теб.
— Кой си ти? Виждал съм те, познавам гласа ти, но не мога… не мога…
— Сигурно защото и родната ми майка, да почива в мир в Лодърдейл, също не би ме познала, благодарение на собствената ми страхотна маскировка. — Вини махна червената си перука и седна пред Държавния секретар. — Здрасти, тъпако, как си? Май приятелчетата ти от клуба не са вдигнали във въздуха която яхта е трябвало, какво ще кажеш?
— Манджекавало!… Не, не! Аз отидох на заупокойната ти литургия онзи ден! Ти си отиде, ти си мъртъв! Аз сънувам!
— Сигурно, големи diplomatico, сигурно всичко това е лош сън, причинен от злобата в смрадливата ти душа. Сигурно и аз съм излязъл от обятията на Морфин…
— Морфей, Командире, Морфей.
— Да, той… Също както мъртвите минават през онази голяма река и се връщат, за да вземат душите на такива лайна като тебе, дето са толкова велики, че това, което минава през стомаха им, излиза от другия край във вид на ванилов сладолед. Да, тъпако, аз се върнах и рибите и акулите дойдоха заедно с мен. Те ме уважават, за разлика от теб.
— А-а-а-а-а! — изведнъж с писък, който прониза нощта и се понесе над облените от светлините тълпи пред Мемориала на Линкълн, Държавният секретар скочи на крака и се понесе напред.
— Трябва да хвана този кучи син! — извика Манджекавало и се надигна с трудност, дължаща се на теглото му. — Той ще раздрънка всичко!
— Забравете! — повиши глас Ястреба, прекрачвайки директора на ЦРУ. — Той е свършен, извън играта е.
— Какви ги дрънкате? Та той ме видя!
— Това няма никакво значение. Никой няма да му повярва.
— Мак, говориш глупости! — настоя Броуки Втори. — Знаеш ли кой е този човек?
— Разбира се, че знам и не говоря глупости… Значи вие наистина сте онзи италиански момък, който е начело на Управлението?
— Да-a, и това е дълга история, а аз не обичам дългите истории. Оставих се да ме подведат. Мамка му!
— Мелодраматичната емоционалност е едно от най-хубавите неща на вашата нация, синьоре. Помислете си за великите опери — никой друг освен вас не би могъл да ги създаде. Capisce italiano?75
— Разбира се, че говоря, но онзи помияр ще вдигне във въздуха цялата работа!
— Няма. Броуки, помниш ли франк Хефелфингър?
— „Франк Пръстчето“, дето беше объркал цифрите на шестинчърите? Кой ли пък не си го спомня? Той взриви погрешен плаж в Уонсан. Естествено, никой от нас тогава не каза нищо, а още по-малко сега, когато той е довереник на Президента в областта на ергенските морски партита.
— Аз говорих с франк. Пийс затова дойде тук.
— Е, и?
— Сега Пръстчето чака на телефона. Има да провежда още един разговор. С неговия приятел и съученик, Президента.
— За какво?