— Чуйте ме добре! — дочу се задъханият глас по мегафона. — Вие сте идентифициран като Джефри Фрейзиър, а вашият пътник се нарича Сам Девъро и двамата сте арестувани. Спрете и трима от моя екипаж ще се качат на лодката ви и ще поемат управлението.
— Джеф! — изкрещя Сам Девъро, залегнал до страничния борд — Наистина не съм очаквал да се случи нещо подобно…
— О, я млъквай, старче! След няколко секунди — веднага щом забавят джонката си — аз ще дам пълен напред и ще завия към плажа. Ще ти дам сигнал, когато преценя, че сме възможно най-близо и тогава се преметни. Разбра ли?
— Разбрах и никога няма да го забравя! И не само това, ще те защитавам в съда с целия авторитет на „Аарон Пинкъс и съдружници“!
— Това страхотно ме успокоява, старче… добре, Деви, започваме! — С тези думи мощната лодка се втурна напред с такава сила, че носът й изскочи над водата като излитаща птица. Ревът на двигателите заглуши всички останали звуци и лодката изхвърча от ограниченото защитено пространство около маркер седем обратно в яростните вълни, Фрейзи насочи лодката наляво, като я накара да полегне при завоя и по този начин вдигна огромна струя морска вода, която прикри страничния борд и не позволи да се види как една залегнала фигура се преобръща през борда във водата.
Вълните погълнаха Сам и докато се опитваше да изплува нагоре, моторницата на Крайбрежния патрул профуча край него, сипейки по мегафона закани към бившия му съученик.
„…вашият пътник се нарича Самюъл Девъро и двамата сте арестувани.“ — Арестувани ли? Той беше арестуван? Сам, разбира се, беше дочул смътно тези думи, докато се въргаляше по палубата, но тогава въобще не ги беше осъзнал. Арест! Поименен! О, Боже, мой, аз съм беглец! Те навярно го търсеха навсякъде в момента; вероятно имаше и хайка! Това можеше да означава единствено, че Аарон, Джени, Сайръс, Роман и двамата Деси са били заловени — заловени и пречупени, принудени да признаят всичко! А Мак — него сигурно ще го екзекутират!… И Джени, новата любов на живота му — те щяха да я наранят, а може би щяха да правят ужасни неща с нея. Отчаяните хора от Вашингтон не биха се спрели пред нищо!
Да, само че те не бяха взели под внимание Самюъл Лансинг Девъро, влиятелен адвокат, отмъстител за онеправданите и бич за корумпираните типове по целия свят! А той се беше учил от майстор — заблуден и с допотопен манталитет, — но независимо от това, майстор! На лъжите, кражбите и измамата — всичките тези хубави атрибути, които го бяха направили Воин на столетието! Сам щеше да се възползва от всички извратени прийоми, които беше научил от Ястреба, за да оповести истината и да освободи другарите си. И не само да освободи другарите си, но и да спаси страната си от хватката на коварните манипулатори. И не само да освободи другарите си и да спаси страната, но и да привлече великолепната Изгрев Дженифър Редуинг завинаги в живота си! Той щеше да постигне всичко това с един глас, записан на касетката, затворен на сигурно място в саморъчно залепената найлонова торбичка, която беше открил в кухнята и която в момента се намираше в най-вътрешния му джоб. Като кашляше и плюеше солена вода, Девъро започна да се бори с всичка сила с вълните, които ту го приближаваха, ту го отдалечаваха от плажа. Освен това трябваше да измисли още сега подходяща история, както му беше обяснявал Мак и да я подкрепи с фалшиви факти. Например: „Оо, колко се радвам, че отново съм на твърда земя! Лодката ми потъна!“
— Хей, насам, господине! — извика едно момиче във възрастта на пубертета, което беше изтичало от къщата, за да се опита да му помогне, ако има нужда — Мога да се обзаложа, че сте доволен, че сте се добрал дотук, искам да кажа, на суша. Да не би лодката ви да е потънала в бурята?
— Да… ами, да, потъва. Там вътре е доста неприятно.
— Но не и ако машината ви е била свястна. Ако сте някой чайник, просто е трябвало да се отправите към маркер седем.
— Млада лейди, нямам навика да пуша такива субстанции.
— Какво?
— Казано с една дума, аз не употребявам марихуана78, както й викате.
— Марихуана…? Имате предвид „трева“ ли? От моите приятели също никой не я употребява! Имах предвид чайник в смисъл на моряк-чайник. Нали знаете, мотори и петна от масло, които замърсяват водата.
— О, разбира се! Аз просто съм малко зашеметен от плуването — Сам се изправи, олюлявайки се и опипа с дясната си ръка джоба. Запечатаната касетка беше там. — Всъщност, аз страшно бързам…