Всъщност установяването й в Сан Франциско беше по-скоро случайност, отколкото нещо планирано. Тя се бе върнала в Омаха, беше си взела изпитите пред Общинската комисия и бе наета на работа от една престижна правна фирма, когато се случи инцидентът. Един от клиентите, известен фотограф, беше получил поръчка от списание „Нешънъл Джиографик“ да направи серия снимки в модерен индиански резерват и нещо като фотографско есе за самобитната фауна. Неговите снимки щяха да бъдат противопоставени на други от миналото, като целта беше да се покаже унищожаването на фауната, позната някога на коренните жители на страната. Този фотограф беше похотлив професионалист и когато получи поръчката, се отчая от мисълта, че трябва да прави снимки на някакъв умиращ животински свят. Кой се интересуваше от това? Но с известна доза въображение можеше да промени всичко. Например с един автентичен гид на всички снимки, да речем „Червената“ Редуинг, сочна мадама в характерни пози, навеждаща се насам и натам… Той познаваше зашеметяващата адвокатка. Офисът й се намираше до този на неговия адвокат и фотографът нямаше да й прости, ако му се отдадеше възможност.
— Чуй, Ред36 — започна фотографът една сутрин, след като подаде главата си в офиса й. Той употреби прякора, използван от нейните приятели, който произлизаше от фамилното й име, а не беше асоциация с цвета на кожата й. — Какво ще кажеш, ако изкараш няколко стотачки.
— Ако е това, което веднага си помислих, добре е да слезеш веднага долу при Дути — беше ледения й отговор.
— Сладур, не ме разбра правилно.
— За теб се чува какво ли не.
— Не, честно. Става въпрос за съвсем почтено предложение от името на „Джиографик“.
— Те показват голи африканки, но нещо не мога да си спомня голи бели жени. Ходя редовно на лекар и зъболекар37, така че съм запозната с публикациите.
— Бъркаш, лейди. Аз просто търся един живописен гид за есето си, посветено на индианските резервати. Един адвокат, възпитаник на Харвард, по случайност се явява член на индианско племе. Този именно адвокат може да направи разликата между четен с внимание материал и разсеяно прелистване на страниците.
— О?
Ударът беше направен. Ако оставим факта, че Ред беше една изключително обещаваща млада адвокатка, тя също така беше изключително наивна в областта на професионалната фотография. В горещото си желание да помогне на народа си, тя се беше съгласила да позира в дрехите, избрани от самия фотограф. Отказа само да се снима по бикини и с пъстърва в ръка. Тя и не помисли да погледне снимките, преди да бъдат отпечатани, за да ги одобри. Имаше и още нещо. Беше хванала фотографа да снима, когато се беше навела над тялото на убита от електрическа жица катеричка. Снимката по всяка вероятност щеше да разкрие голяма част от щедрия й бюст изпод широката блуза. Заради тази вол-ност тя тресна един юмрук на фотографа и изнервена обяви сеанса за приключен, фотографът коленичи пред нея и закрещя:
— Свършихме, бейби, но моля те, моля те, направи го още веднъж!
Статията се появи и абонаментът на „Нешънъл Джиографик“ рязко се увеличи. Тя попадна пред взискателния поглед на Даниъл Спрингтрий — наполовина навахо, старши съдружник в „Спрингтрий, Баел, и Карпас“, адвокатска фирма, практикуваща в Сан Франциско. Той веднага се обади на Ред в Омаха и й обясни случая си. Той беше основан на собственото му чувство за вина. Реактивният самолет „Рокуел“, който беше собственост на фирмата, беше изпратен в Омаха, за да вземе Редуинг. Тя трябваше да се яви в Сан Франциско за предварително събеседване. В момента, в който Ред видя, че Спрингтрий на седемдесет и четири години все още е влюбен в жена си, тя реши, че е време да напусне, фирмата й в Омаха беше жестоко разочарована, но безсилна. След публикацията броят на клиентите им се беше утроил.
Тази сутрин Редуинг, младшият съдружник на адвокатска кантора „Спрингтрий, Бас и Карпас“, за която доста хора предвиждаха скоро да стане „и Редуинг“, си мислеше за неща, отдалечени на светлинни години от проблемите на племето. В този момент телефонът й иззвъня и секретарката съобщи, че брат й я търси.