— Ти предполагаш, че Върховният съд е включил декларацията на уопотамите в програмата си за разисквания.
— Не е необходимо да е включена. Достатъчна е и една изпусната дума, че й е обърнато внимание, или, още по-лошо, че е била отложена за евентуални бъдещи дебати.
— Това винаги е началото на едно сериозно по-нататъшно разглеждане — прекъсна го Редуинг.
— Точно така. И в единия, и в другия случай чичковците с дебелите портфейли и техните политически наемници ще организират контраатака.
— Чакай малко, Сам — помоли Редуинг, сложила едната си ръка на главата на Елинор, а другата на рамото на Девъро. — В рамките на Конгреса, една контраатака би се изразила в говорители или адвокати, които да изложат вижданията си пред Конгреса или Сената, но не биха изпратили рейнджъри!
— Така е, но Конгресът не е в сесия, а аз подозирам, че настоящата ситуация се третира със сигурност като „Случай А“.
— Разбирам какво имаш предвид. Рейнджърите са налице. Значи, по един или друг начин, информацията е изтекла… О, Господи, те ще трябва да ни накарат да замълчим всичките!
— Хей, коменданте, к’фо ша кажете? — попита Деси-Две, застанал гордо във вечерен фрак и оглеждащ се одобрително в огледалото на едно преуспяващо магазинче за официално облекло, започнало бизнеса си не без вещата помощ на „Аарон Пинкъс и съдружници“.
— Прави добро впечатление — отговори Аарон, седнал в едно кадифено кресло, което не можеше да се движи, защото на блестящия черен под беше постлан дебел копринен килим. — Къде е съдружникът ти, другият ефрейтор Арнас?
— Ние фече сме сержанти, коменданте!
— Дълбоките ми извинения, но къде е? Трябва да действаме бързо.
— Ами, нали разбирате, дамата, която мереше панталоните, е от Пуерто Рико и аз мисля, че те…
— Нямаме време…
— Деси Уно! — изкрещя сержант Д-Две. — феднага, чофече! Деси-Едно се появи иззад сгъваемата врата на пробната с донякъде овчи вид, последван от една щедро надарена от природата тъмнокоса девойка, която намери за необходимо демонстративно да опъне и провери сантиметъра си, докато си наместваше блузата. — Коменданте — каза Д-Едно с широка усмивка, при което отчетливо изпъкнаха липсващите му зъби. — Трябваше да измерим по-отблизо панталона. Моите бедра са като на тореадор! Какво да направя? — Той също беше облечен във фрак и не подлежеше на оспорване, Деси-Едно също правеше страхотно впечатление.
— Изглеждате великолепно, сержант Арнас — отбеляза Пинкъс. — А сега към моя зъботехник, който каза, че разполага с четиридесет — петдесет протези, две или три, от които би могъл да ти залепи в устата за около час.
— Т’фа е много хубаво. Той с какфо се занимафа?
— Джоузеф, омръзнаха ми твоите увъртания, малък приятелю — каза Ястреба, седнал на стола зад хотелското бюро, докато Джоуи Савана си лежеше на леглото с ръце под главата. — Бих могъл да ти счупя пръстите един по един и да те принудя да ми кажеш кой си и откъде идваш, но винаги съм намирал тези неща за прекалено жестоки, както и противоречащи на женевските конвенции. Но, ако продължаваш така да се опъваш, няма да ми оставиш избор, нали така Джоузеф?
— Цял живот гледам тъпаци като тебе, Мики Ха Ха — отвърна Малкият Джоуи, без да се впечатли кой знае колко.
— Знам кой ще го направи и кой не… О, вие учихте войниците да трошат глави по време на бунта в Бруклин като че ли са чинии за пица, обаче се обзалагам сто процента, че никой от вас не иска това да му тежи на съвестта, освен ако залога не е много голям.
— По дяволите — изрева Хоукинс и се надигна заплашително от стола. — Моята съвест не е такава, каквато си мислиш!
— Ако беше така, досега да си ме изкормил, а доколкото не съм още изкормен… Ти си като ония фашисти от Салерно. Тогава бях само едно мръсно хлапе, но винаги правех разликата. Ако ме намереха, щяха да се разкрещят до небесата execuzione40!, а след това щяхме да си поговорим и щяха да кажат кого го интересува — войната свърши, така че го пуснете да си ходи. А някои от тях бяха най-добрите магарета в Италианската армия.