— Това ни поставя в положението на заговорници, преди да е било предприето каквото и да е официално действие — възпротиви се Редуинг.
— Какво действие? Били ли сте уведомени за някакво официално действие?
— Страхотно си прав, че аз съм била уведомена. От брат ми Чарли, откачения, и моя нов съмишленик, Сам, подмокрения панталон.
— Ами послъжи малко тогава. Или това, или директният асансьор към ада.
Редуинг се върна обратно до бюрото, спря, слагайки ръце на хълбоците си и изви глава към тавана в дълбок размисъл. Това беше една провокираща поза, на която Девъро незабавно реагира.
— Необходимо ли е да правиш това? — попита той.
— Какво да правя? — попита уопотамската Афродита и наведе поглед към Сам.
— Ти може и да си обезсърчаваща мъжките сърца дама, но ти липсва хормонът тестостерон.
— Какви ми ги дрънкаш, да те вземат дяволите?
— Ти не си мъж.
— Страхотно си прав, че не съм — Редуинг бързо промени предизвикателната си поза. — О, я стига, съветник. Гледай си там монахинята и не се занимавай с мен.
— Нотка на ревност ли долавям? Това ще е най-хубавият знак, на който съм се надявал — Сам внезапно започна да пее с фалшив глас песничката. — Ре-евно-ост, чувам те, моя ре-евно-ост…
— Млъкни, за Бога!… Това е нещо, което Чарли би могъл да направи.
— Какво би могъл да направи Чарли?
— Да сформира корпоративното обединение — каза Редуинг, отиде до бюрото и вдигна телефона. — Може да използва услугите на секретарката ми и да нахвърли всичко за един ден.
— Ей — извика Девъро и скочи от кушетката, — ти избери номера, но може ли аз оттук да се представя като твой секретар?
— Защо?
— Искам да чуя гласа на бедния нещастник, който се е оставил Ястреба да го оплете в мрежите си като мен. Наречи го извратеност, но аз наистина се издигнах над предложението ти за женитба. Какво ще кажеш?
— Моля, заповядай — каза Дженифър и набра номера.
— Как му е пълното име? — попита Сам, застанал до зашеметяващата индианска адвокатка. — За да си помисли, че съм истински секретар.
— Чарлз… Залез… Редуинг.
— Будалкаш ме.
— Той се е родил с последните лъчи на залязващото слънце и нямам намерение да търпя глупавите ти забележки по този въпрос.
Дженифър набра номера и подаде слушалката на Девъро. Няколко секунди по-късно Сам отвърна на тихото „ало“ от другата страна на линията. — Чарлз Залез Редуинг ли е?
— От името на Орлов Взор ли се обаждате? — каза братът. — Нещо при вас не е както трябва ли?
— Орлов Взор ли? — Девъро закри микрофона с ръка и се обърна към Дженифър. — Той каза „Орлов Взор“. Какво означава това? Някаква индианска парола ли е?
— Той ни е чичо. Ти употреби второто име на Чарли, което не е известно на много хора. Дай ми да говоря с него.
— Вцепених се като чух гласа му.
— На Чарли? Защо? Той е много свястно хлапе.
— Все едно, че чух собствения си глас!
— Две точки за белия човек — каза Редуинг и взе слушалката. — Здравей, глупчо, голямата ти сестра се обажда и сега ще направиш точно това, което ти казвам и не смей да предприемаш нищо спрямо секретарката ми или ще те преповия, както съм го правила едно време, но ще ти липсват някои части. Ясно ли е, Чарли?
Сам се върна на кушетката, но след това размисли и се запъти към огледалното барче, вградено в стената и заредено с всякакви видове алкохол. Докато Редуинг тъпчеше брат си с инструкции, той си забърка няколко сухи мартинита.
— Ето! — каза Дженифър, затваряйки телефона и се обърна, като очакваше да намери Девъро на кушетката, но вместо това спря погледа си на бара, където великият смесител изпълняваше алхимичния си ритуал. — Какво правиш?
— Облекчавам си болката, или поне така мисля — отговори Сам и пъхна една малка виличка в буркана с маслини. — Аарон ще пристигне всеки момент, а рано или късно и Мак — ако успее да се измъкне от „Четирите Сезона“… Не може да се каже, че очаквам тази конференция с нетърпение. Искаш ли и ти един пирон?
— Не, благодаря, защото точно така ще ми се отрази. Направо ще ме прикове към пода. Боя се, че това също е част от гените ми, така че ще се въздържа.
— Наистина ли? Аз мислех, че е глупав мит — индианците и Огнената вода.
— Ти да не мислиш, че Покахонтас47 щеше да погледне втори път този смачкан англо-саксонец Джон Смит, ако не е била фиркана до козирката? При тези достойни мъже наоколо.
— Считам това за прорасистка забележка.
— Залагам си главата, че е било така.
47
Покахонтас — индианска принцеса, за която се говори, че спасила от екзекуция капитан Джон Смит — Б.р.