Елегантният управител на елитния „Фонинг Хил Кънтри Клуб“ на източното крайбрежие на Мериленд прошепна на помощника си, когато забеляза набития мъж, който в този момент влизаше през импозантния главен вход:
— Роджър, момчето ми, ти току-що присъства на преминаването на поне дванадесет процента от богатството в тази страна през тези врати.
Мъжът мина покрай тях и леко кимна.
— Шегуваш се — каза по-младият, гладко избръснат помощник, облечен както шефа си във фрак, но без бяла роза на ревера.
— Ни най-малко — продължи управителят. — Ще има частна среща с Държавния секретар в Златната стая. Никакви обеди, никакви напитки освен минерална вода, нищо. Съвсем делово. Преди един час дойдоха двама мъже от Държавния департамент и изследваха цялата стая сантиметър по сантиметър за електронни подслушватели, за да са убедени, че няма да съществуват никакви записи.
— Какво мислиш, че е това, Морис?
— В тази стая се намират главите на „Монарх Макдауъл Еъркрафт“, „Петротоксик Амалгамейтид“, „Зенит Бол Беърингс Уърлдуайд“ и „Смитингтън-Фонтини Индъстриз“, като специално последната се простира от Милано до Калифорния.
— Леле! А кой е петият?
— Той е от Бостън и дърпа конците на повече портфейли, отколкото Министерството на финансите.
— Какво мислиш, че ще правят?
— Ако знаех, сигурно щях да стана богат.
— Муус! — викна Уорън Пийс, като видя собственика на „Монарх Макдауъл Еъркрафт“ на вратата и сърдечно му стисна ръката.
— Лявото ти око пак е в орбита, Уорти — каза бизонът. — Проблеми ли имаме?
— Не е нещо, с което да не можем да се справим, съотборнико — отвърна нервно Държавният секретар. — Кажи „здрасти“ на тълпата.
— Здравейте, стари момчета — каза Муус и започна да се здрависва с останалите около масата.
— Радвам се да те видя, момко — каза Дузи от „Петротоксик Амалгамейтид“.
— Закъсняваш, Муус — каза русокосият Фроги48, собственик и изпълнителен директор на „Зенит Бол Беърингс Уърлдуайд“. — А аз бързам. В Париж са изобретили някаква нова сплав и тя би могла да ни донесе милиони от договори с отбраната ни.
— О, страшно съжалявам, жабешка мутричке, но не можах да оправя времето над Сен Луис. Пилотът ми настоя за промяна на маршрута… Здрасти, Смити, как са дамите в Милано?
— Все още чезнат по теб, Муус! — отвърна Смитингтън-Фонтини. Яхтсменът с наполовина британски и наполовина италиански произход беше облечен в бял костюм и раирана моряшка блуза, обкичена с лентички, бележещи спечелените регати.
— Добре, започвам — каза Държавният секретар и седна на мястото си, почуквайки трескаво лявото си слепоочие, за да върне блуждаещото си око на мястото му. — Информирах ви по секретната линия, че нашият добър приятел и мой стар съученик, Президентът, ми постави задача да разреша италианския проблем в ЦРУ.
— Крайно време беше някой да се заеме с него — отбеляза Дузи от „Петротоксик“. — Доколкото разбирам този човек е на път да се превърне в заплаха.
— И все пак, откакто е поел поста, той си върши работата — каза Муус. — От деня, в който той стъпи в Ленгли, нашите компании не са имали сериозен проблем с профсъюзите. Където и да се появи заплаха, бившите му колеги се появяват в лимузините и заплахата изчезва.
— Страшно разумен момък — призна Муус от „Монарх Макдауъл Еъркрафт“ и кимна с глава.
— Няма спор — включи се и Дузи. — Той наистина разбира, че успехът на тези, които са по-добри от него, може да означава подобрение за самия него. Истинска икономическа теория, неопровержимо доказана.
— И освен това — каза наследникът на „Смитингтън-Фонтини“, — към кого друг биха могли да се обърнат повечето от нас? Той е един извънредно патриотичен американец. Той осъзнава, че всеки проект за отбраната трябва да бъде одобрен по всяко едно разходно перо, без значение какви въпроси и съмнения поражда това, защото намеренията винаги са основани на ценни… изследвания, да, изследвания.
— Прав си, прав си!
— Добре — намеси се Държавният секретар Пийс и вдигна треперещата си дясна ръка, която моментално сграбчи с лявата и постави обратно на масата. — Чудесните му качества, които го направиха такава ценна придобивка, може също така да се окажат причините, заради които той би се превърнал в едно голямо неудобство.
— Защо?
— Защото всеки от нас е преговарял многократно с него.
— Записите от тези преговори са погребани — каза леденостудено Фроги. — Дълбоко.