— Сигурно се шегуваш! Да не би да е грешка? Те говорят на такъв любезен език, че изобщо не можеш да разбереш дали искат да ти забият нож в гърба или да ти целунат гъза…
— Basta!49 — изрева Директорът на ЦРУ. — Чух това, което чух и то е злато!
— Мамка му! К’во ша правим?
— Запази спокойствие, Малки Джоуи. Аз ще изчезна за известно време, може седмица, може и две — сега разработваме подробностите — но точно сега ти получаваш нова задача. И трябва да я свършиш както се полага, Джоуи!
— Кълна се в гроба на майка ми…
— Дай на някой друг. Майка ти доживя до прекалено дълбока старост.
— Имах една племенница. Монахиня…
— Нея Църковният съвет я изхвърли, не си ли спомняш? Нея и шибания водопроводчик!
— Добре де, добре! Леля ми Анджелина… тя се спомина след като беше яла стриди при Умберто и никога не е имало по-голяма светица от нея. В нейния гроб!
— Достатъчно — изрече Винсънт Франсис Манджекавало — приемам клетвата ти.
— А аз ще благодаря на Бога за напътствията ти, Бам-Бам. На кого трябва да отнема мизерния животец?
— Обратното, Джоуи. Ще ги пазиш живи!… Искам да ми уговориш среща с този Гърмяща глава и съдружниците му. Нещо изведнъж станах голям поклонник на каузата им. Вече прекалено често и прекалено жестоко започнаха да тъпчат тези малцинства. Това е недопустимо.
— Сигурно чавка ти е изпила шибания мозък!
— Не, Малки Джоуи, на тях им го е изпила.
Глава 15
Вратата на апартамента в „Риц-Карлтън“ се отвори с гръм и трясък и Деси-Едно и Две нахълтаха в стаята с развени бели вратовръзки и поли на фраковете, готови за битка. Девъро изтърва мартинито си, Дженифър Редуинг скочи от стола и се хвърли на пода с генетичен рефлекс.
— Много добре, адютанти! — изрева облеченият в еленови кожи Макензи Хоукинс, след като влезе с бодра крачка в апартамента, последван от ошашавения Аарон Пинкъс. — Няма налице враждебна акция, така че можете да застанете свободно. В стойка „свободно“ са приемливи нормални пози.
— Деси-Едно и Деси-Две се разплуха. — Не чак толкова нормални, сержанти! — Д-Едно и Д-Две на секундата се стегнаха.
— Така е по-добре — похвали ги Ястреба. — Очи нащрек! Готовност за атака!
— К’во искаш да кажеш сега? — попита Деси-Едно.
— Незабавното подчинение е първият признак на добрия войник. Този дългия и кльощавия го забравете, наблюдавайте жената! Те обикновено носят гранати под полите си.
— Ти, допотопно мръсно копеле! — изкрещя Редуинг, изправяйки се на крака, след което започна да приглажда косата и роклята си. — Ти, изчадие! Ти, долнопробна реликва от петоразреден военен филм, за какъв се мислиш?
— Изпитана тактика — каза под сурдинка Мак на адютантите си. — Порой от словесни обиди — така те гледат да ти отвлекат вниманието и да ти забият нож в гърба.
— А аз мога ли да ти забия на тебе един между краката, вървяща кофа за боклук такава! И как смееш да носиш тези дрехи?
— Вижте, вижте — продължаваше да гъгне Ястреба, премятайки пурата из устата си, — сега се опитва да ме забаламоса — наблюдавайте ръцете й, момчета. Тия цици, дето ги има, сигурно са пластични експлозиви.
— Аз ще проверя, хенерале! — извика Деси-Едно, фокусирал поглед върху целите. — К’во ш’кажеш?
— Още една крачка към мен — каза Редуинг, сниши рамене, сграбчи дръжката на чантичката си от стола, бързо я отвори и измъкна флакончето спрей — …и ще ослепееш за един месец — довърши и размаха оръжието си срещу двамата издокарани адютанти и уопотамски облеченият им шеф. — Само пробвайте и ще ми подсладите не само деня, а и цялата седмица.
— Чакайте малко! — възкликна Аарон, намествайки очилата си, за да огледа по-добре красивата жена с бронзов тен. — Аз ви познавам… Преди седем или осем години… — Харвард… списание „Лоо Ривю“, …вие бяхте сред най-добрите във вашия випуск… изключителен анализ на цензурата в рамките на конституционното право.
— Да, господин Пинкъс, вие проведохте събеседване с мен и аз бях много благодарна и поласкана от вашия интерес.
— Но вие ни предадохте, скъпа. Защо се получи така?… Разбира се, че не сте задължена да ми отговорите, защото това не ми влиза в работа, но ми е любопитно. Имам смътни спомени, че разпитвах съдружниците си към коя фирма във Вашингтон или Ню Йорк сте се ориентирала — честно казано, имах намерение да звънна във въпросната фирма и да им кажа какъв късмет са извадили. Обикновено Вашингтон и Ню Йорк обират каймака от университетите. Всъщност сега си спомням, че вие отидохте в една малка, но преуспяваща фирма в Омаха.