— Там съм родена, сър. Както вече сигурно сте се досетил, аз съм член на племето уопотами.
— Само предполагах, но да си призная, надявах се, че вие може да отхвърлите заключението ми. Животът щеше да бъде по-малко хаотичен, ако това въобще е възможно.
— Не е, господин Пинкъс. Аз се казвам Дженифър Редуинг и съм дъщеря на уопотамите. И също така изключително се гордея с този факт.
— Но къде тогава срещнахте Самюъл, за Бога?
— В един асансьор — тази сутрин — в хотел „Четирите сезона“. Той беше извънредно изтощен… твърдеше, че е изтощен и направи няколко недотам умни забележки.
— И това е било достатъчно, за да ви накара да тръгнете с него, така ли, госпожице Редуинг?
— Тя се отправи към собствения ми дом — намеси се Девъро.
— Аз й се извиних — дори дадох бакшиш на портиера вместо нея — и след това чух как тази луда дама дава собствения ми адрес на шофьора на таксито! Ти какво би направил Аарон?
— Очевидно, щях да я последвам.
— Последвах я.
— Отидох у тях, господин Пинкъс, защото това беше единствената нишка, която имах, за да се свържа с това изчадие адово, което стои до вас!
— Не е ли една ядосана малка кобилка? — отбеляза патетично Ястреба.
— Да, генерал Хоукинс, вие сте точно такъв, какъвто казах. И съм ядосана, Генерале, но не съм „малка кобилка“, както сам ще разберете, когато приключа с вас. В съда или извън съда, ще ви изгриза задника!
— Словесна атака, сержанти. Стойте нащрек.
— О, я млъквай, ти нискочел широкогъз тотем такъв.
— Ей, Ред — намеси се Сам с нова чаша мартини в ръка. — Успокой се, спомни си за корпоративното обединение.
— Да се успокоя ли? Само като го погледна и ми иде да крещя!
— Той притежава свойството да действа така на хората — измърмори Девъро, отпивайки.
— Един момент, моля — каза Пинкъс, повдигайки ръка. — Стори ми се, че чух нещо, което трябва да бъде изяснено — почтеният адвокат се обърна към Сам. — Какво корпоративно обединение! Сега пък какво си направил?
— Просто един съвет pro bono50, Аарон. Ти би го одобрил.
— Може би вие ще обясните, госпожице Редуинг?
— Удоволствие е за мен, господин Пинкъс. Особено заради другия ви гост, генерал неандарталеца. Може да се наложи да му превеждате, но се надявам, че той ще ме разбере в основни линии, ако не за друго, то поне, защото вече няма да има възможност дори да припари.
— Достатъчно лаконично — каза Аарон, чието изражение силно напомняше това на Айзенхауер, когато е научил за отстраняването на Макартър51.
— Просто блестящо, господин Пинкъс. Дори множеството грешки не могат да омаловажат този план. Идеята беше на Вашия служител. Трябва да му го призная.
— Виж какво, малка индианска кобилке…
— Моля ви, генерале!…
— Ти мислиш, че вниманието ми може така лесно да бъде отклонено от он’ва дето й е под блузата, а, човече?
— Достатъчно, сержант…
— Жълти глупаци и малки глупаци, и малки агънца хрупат бръшля-ан…
— Самюъл, престани!
— Синко, разливаш си питието…
— Вие се готвехте да ме въведете в някои детайли на идеята, родила се в мозъка на моя не съвсем адекватен в момента служител, скъпа госпожице Редуинг.
— Много просто, господин Пинкъс, понеже племето уопотами е регистрирано като юридическо лице, в настоящия момент се създава корпоративно обединение със съгласието на Съвета на старейшините. Те ще заявят, че всички правни въпроси ще бъдат разисквани единствено чрез изпълнителните директори, като всички страни, споменати в предишни документи, се считат за недействителни от настоящия момент. Накратко, изброените поименно изпълнителни директори ще бъдат колективен адвокат на племето.
— Това звучи доста добре, малка госпожице — каза Ястреба. — Какво означава?
— Означава, генерале — отвърна Редуинг, приковала леденостуден поглед върху Хоукинс, — че никой, повтарям, никой друг, освен изпълнителните директори на обединението на уопотамите, няма право да взема каквито и да е решения, или да подписва каквито и да било споразумения, засягащи интересите на племето — и по този начин да облагодетелства себе си.
— Ами, трябва да кажа, че това ми изглежда страхотно хитра защита — каза Хоукинс и махна от устата си сдъвканата пура. След което внезапно източи шия, като че ли нещо го обезпокои. — Но, предполагам, че следващия въпрос ще бъде — на тези изпълнители може ли да им се има доверие, госпожице?