— Здравейте — вежливо каза Игор. — Дали ще ви се намерят стара палатка и няколко консерви?
Мъжът се усмихна.
— Може ли да говорим на руски? — смути се леко Игор. — Или…
— Защо не, може и на руски — много чисто, но очевидно не на родния си език, каза мъжът. — Палатки и консерви няма, но има три празни легла и още не успяла да изстине вечеря.
— Какво пък, и на това сме благодарни — въздъхна Игор. — Макар че с една вехта палатка… — той погледна смрачаващото се небе, — тази нощ би била по-романтична.
Мъжът продължаваше да се усмихва:
— Радвам се, че все пак дойдохте при нас. Тими!
От прозореца на втория етаж се показа момчешка глава. След още две секунди Тими изтрополи по стълбите и спря пред нас. Видът му беше съвсем обикновен: раздърпан, в шорти и тениска, не по-възрастен от нас с Игор. Но нещо неясно ме прониза. Погледнах Игор — очите му се бяха присвили, сякаш се целеше в някого… По дяволите, какво е намислил сега?
— Тим, придружи момчетата в столовата — с обикновен глас каза мъжът. Сякаш всеки ден ги посещават родъри!
— Идвайте — кимна с глава Тим. — Какво искате първо, вечеря или душ?
— Вечеря — усмихна се Игор. — Води ни, Кожен Чорап.
— Тогава по-добре да съм Следотърсача4.
Ние с Игор се спогледахме учудено. Малко хора помнят героите на Купър. А Тими вече ни водеше по широкия, покрит с мъхест синтетичен килим коридор. Отвътре къщата изглеждаше по-голяма, отколкото отвън. Харесвам такива къщи, малко старинни, спокойни и уютни, които по нищо не приличат на „екологичните жилища“ — тези уродливи полурастителни чудовища, или не по-малко отвратителните „модулни“ — нелепи камари от пластмасови мехури.
Тим отвори тежка дървена врата. Именно отвори, дърпайки масивната бронзова дръжка, а не натисна бутона на вградения в стената мотор. Изглежда, че тук изобщо нямаше такива бутони.
Обгърна ни вълна от миризми. Дори Игор и Рижия поеха дъх. А аз просто изгубих съзнание за секунда…
Ванилия, тесто, шоколадов крем, захаросани плодове. Печена пуйка, пълнена с ябълки. Лимоново желе, портокалов мус и сладолед с орехи. Старите филтри в кухненския абсорбатор бяха попили аромата на храната от последните месеци…
— Миша, какво ти е? — Игор ме хвана за рамото.
Аз поклатих глава:
— Всичко… всичко е наред, даже твърде много.
— Чинга… Наистина ли си добре?
— Да.
Тим ме гледаше с недоумение. Оглеждайки кухнята, аз усещах върху себе си объркания му поглед.
Това беше именно кухня — а аз помислих, че ни водят в столова, където вече се суети киберкелнер, а асансьорът за доставки изплюва подносите с храна. Приглушена светлина се лееше от лампите, потъмнелите прозорци бяха покрити с оранжеви щори. Тъмнокафяви дървени панели, шкафове и столове в същия цвят. Едната маса е по-голяма, около нея има три стола с високи облегалки. Само електронната печка (някакъв стар модел) сияеше с подчертана белота. Пред нея стоеше млада жена в дълга рокля. „Сестра му“ — автоматично отбелязах аз.
— Мамо, ще ни нахраниш ли? Това са онези родъри!
„Мамо…“ Това добре. Но защо „онези“?
— Тими, не „родъри“, а „роудъри“. — Жената се усмихна. — Нали така, момчета?
— Вашето обръщение „момчета“ приемаме като оценка на биовъзрастта ни — отвърна с достойнство Игор. Жената отново се усмихна. — Все пак е по-правилно да ни наричат „родъри“, това име се е наложило в началото на века. Изглежда ни чакахте?
— Обади ни се пилотът на стратолайнера — отвърна с готовност Тим. — Каза, че трима упорити родъри решили да кацнат в пустинен район, където най-близката къща е нашата.
Тим избълва тази информация с очевиден възторг. Дори нашият инат прозвуча от устата му като нечувано достойнство. Очите на Игор отново блеснаха зловещо.
— Тими, донеси си стол — нареди жената. И отново се обърна към нас: — Можете да ме наричате мисис Еванс. Или, как е на руски… леля Ли. Казвам се Линда.
— Много добре говорите руски — бързо се намесих аз, забелязвайки, че Игор възнамерява да се заяде. — В Русия ли сте живели?
— О, не. Аз съм голям домошар, не пътувам. Това е… как се казваше… увлечението на мъжа ми. Той е лингвист, работи по програмата „Конвергенция“. Учи ни по малко…
— Татко знае осемнайсет езика — заяви Тим. Той домъкна още един стол, носейки го пред себе си с двете ръце. — А аз — шест.
Игор се усмихна подигравателно. За родъра шест езика не са повод за хвалба.
— С пирога ли ще започнете, или да ви стопля нещо по-съществено? — поинтересува се мисис Еванс.
4