— Привет, родъри, стари и млади!
По време на закуската мисис Еванс непрекъснато се опитваше да ни развесели. Задяваше Тими, който изобщо не се обиждаше, шегуваше се с тъжния и замислен Дейв. Ние с Игор разбирахме защо Рижия се опитва да не поглежда към мисис Еванс, особено когато тя прегръщаше Тими, и се ядосвахме. Но мисис Еванс не спря с безгрижните приказки дори след като Рижия глухо, давейки се с думите, каза: „А моята майка не прави хубави бухтички…“ И Дейв, за наше учудване, постепенно се развесели. Накрая той, Тими и мисис Еванс тръгнаха към градината — да погледнат езерото и, може би, да се изкъпят. Ние останахме — Игор заяви, че трябва да поръчаме някакви вещи и храна по снабдителната линия.
Още щом се затвори вратата, а Игор лениво се приближи до дисплея, започнах разговора.
— Командире, време е да изчезваме оттук.
— Що за нов чин? — с престорено учудване се поинтересува Игор. — И защо е това бързане?
— Не знам — честно отговорих аз. — Но не трябва да оставаме тук.
— Чинга — вече сериозно продължи Игор, — веднага щом видя, че Тими е решил да стане родър, измитаме се оттук.
— Защо си се захванал с него? Ако поиска, сам ще замине.
— Не мога да го разбера, Чинга. Обикновено веднага забелязвам дали някой ще стане родър, или не. А Тим — не го разбирам. Интересно ми е да опитам.
Изведнъж ми стана все едно.
— Както искаш, Игор. Предупредих те.
Игор сумтеше съсредоточено, натискайки копчетата на терминала за доставка.
— Искаш ли хайвер? — неочаквано попита той. — Ще поръчаме две кутии.
— Не обичам синтетика — рязко отвърнах аз.
Игор, изглежда, се опитваше да се сдобрим:
— Каква синтетика? Това е дом на пълноправни членове на обществото, тяхното снабдяване не е лимитирано.
— Не е честно — упорито възразих аз.
— Тогава да потърсим стопанина. Ще му благодарим за гостоприемството.
За миг повярвах, че Игор все пак се е съгласил с мен и иска да заминем.
— Да тръгваме.
Разбрах грешката си още щом стъпихме в кабинета. Великолепен кабинет — много книги по рафтовете, купчини разпечатки около информационния терминал, бюро, зарито с хартии и дискети. Красота! Веднага се вижда: тук работят истински. Разбира се, не защото е бъркотия. Пуснете ни двамата с Игор в който и да е приличен дом — за половин ден ще осигурим същия външен вид. Но виж, работната атмосфера няма да успеем да постигнем. Никога.
— Ето как се трудят пълноценните хора… — с тържествен шепот произнесе Игор. Аз го хванах за ръката и го дръпнах към вратата. Но Тиминият баща, който седеше с гръб към нас, вече се беше обърнал:
— А, родърите… Елате.
Игор с усмивка тръгна напред. След него, по неволя, и аз.
— Сядайте, момчета… Имам предвид вашата биовъзраст, разбира се.
— Благодаря — отвърна Игор, настанявайки се на свободното кресло, като се опитваше да не се повдига на пръсти. Ама че кресла! Сякаш са направени специално за подигравка с родърите. Опитвайки се да се настаня на необятната кожена мебел, аз особено остро осъзнах, че ръстът ми е метър и четиридесет и девет, а теглото ми е под необходимото за тази височина.
— Ще ви откъснем за минутка от работата, ако не сте много зает — с най-вежливия си глас каза Игор. — Двамата с Миша имаме малък спор. Моля ви, помогнете ни да го решим.
Мистър Еванс кимна, изключвайки проблясващия на бюрото дисплей. Показваше ни, че не е ограничен във времето.
— Единият от нас — продължи Игор, — смята че е неетично да използваме луксозни стоки за ваша сметка. Например, да поръчаме килограм хайвер, персонални флаери, да заявим строеж на къща като вашата… А другият казва, че вие сте безделник като всеки родър. Само че се прикривате зад видимостта на работа.
Трепнах. Да, епатажът5 е задължителна черта за всеки родър. Но защо Игор построи фразата така, че на всеки непросветен в родърския сленг ще му се стори, че грубиянът съм аз?
— Доколкото разбрах, ти ме смяташ за безделник. — Мистър Еванс разглеждаше Игор с добродушна усмивка.
— Резонираш — одобрително каза той.
— По петте плоскости — незабавно отвърна мистър Еванс.
Това не го разбрах. Не се интересувам от жаргона. Но Игор с уважение разпери ръце:
— Възхитен съм. Наистина, вие сте голям познавач. Но защо са ви тези знания, а? На кого са нужни, когато е достатъчно да научиш три-четири езика, за да общуваш с всеки човек по света?
— Можеш добре да живееш, дори да знаеш само един език — потвърди Еванс.
— Тогава кому сте необходим? На кого ще помогнат вашите знания по арабски или някой диалект на хамбургските мафиози в началото на двайсет и първи век?