Когато вече предрезгавелия глас на церемониалмайстора най-после обяви предстоящия втори полуфинал, Дакавар излезе на бойното поле изцяло потънал в себе си, в копието си и щита си, в кобилата, която яздеше и далечния силует на барон Катлау, който застана в далечината от него. Битката започна и двамата рицари се устремиха един срещу друг. Копията им бяха отбити от щитовете им и първият сблъсък остави двубоя без победител.
Отново Дак и опитния му противник застанаха един срещу друг и отново се впуснаха във второ кръстосване на копията, които този път се пръснаха на трески при сблъсъка си и принудиха скуайърите и на двамата да подадат резервни оръжия.
Дакавар се обърна за трети път срещу барона и в този миг благодари, че няма забрало и вятърът може да охлади разгорещеното му лице, да го успокои и подготви.
Третият сблъсък дойде предпазливо и нито един от двамата не успя дори да поразклати противника.
Рицарите спряха и слязоха от конете си. Предстоеше дуел с мечове. Дакавар изтегли своето внушително оръжия, любимият му двуостър меч, който въртеше така, че буквално изтръгваше оръжията от ръцете на съперниците си. Барон Катлау извади широка сабя, чийто предпазител бе завит и украсен с орнаменти. Дакавар знаеше, че в ръцете на майстор такова оръжие е почти толкова опасно, колкото и любимия му меч.
Почти.
Противниците срещнаха остриетата си със звън под окуражаващия рев на тълпата и започнаха вихрен дуел. Сабята на барона бе по-лека, но и по-къса от меча на Дак, така Катлау успяваше да се движи повече, но това му се и налагаше, за да може да компенсира могъщото оръжие, което младежът размахваше с лекота и вещина, неприсъщи за годините му. Лицето на Катлау също бе открито, шлемът му имаше само покривало за брадата и Дак улови искрицата изненада в очите му, заменена от концентрация и спокойствие. Дакавар не се притесни и продължи да удря с тежкия си меч отново и отново, чакайки пробив, отваряне в защитата на барона.
Катлау почти го изигра след няколко минути дуелиране, минути, в които опитния барон разбра, че няма как да спечели съревнованието за издръжливост срещу снажния млад мъж. Затова той вложи всичко в една сложна, лъжлива атака, която отклони меча на Дак настрани и след това острието на собствената му сабя се устреми към своята цел, а именно спиране на милиметри от гърлото на момчето.
Дакавар реагира като нападнат бик и рязко килна глава настрани, блокирайки с рог удара на Катлау. Сабята тежко се стовари върху бронираното му рамо, но това бе поносима жертва — дългото острие на меча му застина до гърлото на стария барон.
— Победата е за лорд Дакавар — обяви пресипнало церемониалмайсторът и младежът вдигна триумфиращо ръка, правейки лека гримаса от болката по удареното рамо.
— Много впечатляващо — каза барон Катлау. — Много, много впечатляващо.
Дакавар кимна благодарно, сетне се прибра в бокса си, където почти падна в прегръдките на Вейкол.
— Невероятно, невероятно! — каза старецът, прегръщайки изпотения рицар. — Финал в дебюта, това е нечувано!
— Още… малко… остана — задъхан каза Дакавар.
Вейкол се отдръпна рязко от прегръдката, за да погледне приятеля си в очите:
— Успокой се, синко — рече той. — Никой не е печелил първия си турнир. Ти постигна достатъчно. Никой няма да ти се смее…
— Искам да спечеля… — отвърна уморено Дакавар и се качи на Дуена, която вече бе подготвена от скуайърите. Болката в рамото го прониза и той изохка.
— И така — чу се гласът на церемониалмайстора, — на финала ненадминатия майстор на меча и копието сър Левонтес ще се изправи срещу сензацията на турнира, младия наследник на считан за изчезнал род, лорд Дакавар!
Младежът излезе за пореден път на бойното поле, погледът му бе втренчен в подготвящия се за сблъсък Левонтес. Съперникът му изглеждаше спокоен, уверен на седлото си, сигурен, че след победата си над де Малвил титлата в това сражение му е сигурна. Той махна поздравително на Дак, сетне засука мустаци, спусна забралото на шлема си и се завтече в атака едновременно със знака на церемониалмайстора. Дакавар препусна срещу него. Двамата се приближиха за секунди и копията удариха целите си. Но докато това на Дак се плъзна безполезно срещу щита на противника му, оръжието на Левонтес удари младежа точно в раненото рамо.
Дакавар изпъшка болезнено, но остана на седлото. Стигайки края на полето, той мъчително насочи копието си напред и се подготви за новия сблъсък. Левонтес от другата страна докосна шлема си в знак на поздрав и двамата рицари отново се спуснаха един срещу друг. И отново копието на Дак безсилно изблиза щита на Левонтес, докато оръжието на фаворита повторно се заби в контузеното рамо, този път принуждавайки Дакавар да извика от болка. Дакавар обаче стисна зъби и остана на седлото, макар от очите му се стичаха сълзи. Младежът чу зад гърба си Левонтес да псува.