— Но ти няма как да помниш — баронът поклати глава, — а и вече си голям. Всичките ми деца пораснахте и за щастие ти бе близо до мен, докато моя син се изучаваше при елфите. — Удроу се усмихна. — Ще е мъдро да не подценяваш техния боен стил. Знам, че може да ти изглежда смешен, но в някои моменти е дори по-удачен от рицарския.
Дакавар погледна настрани. Не мислеше така, но предпочете да замълчи.
— Но аз уважавам твоя избор, Дак. Ти вече си голям и си знаеш най-добре — барон Редклоу зарея поглед в нищото. — Не мога обаче да не взема отношение по въпроса с Анлина.
— Какво имаш предвид? — предпазливо запита момчето.
— Не се прави на ударен, Дак. Знам, че я харесваш. Но ако я искаш за годеница — благородникът заби поглед в лицето на младежа, — по-добре да си сериозен, защото няма да позволя просто да я оставиш когато ти скимне.
Дакавар понечи да отговори нещо, но бе прекъснат.
— Първо обмисли чувствата си и тогава реши как ще се развият нещата, не бързай — Удроу поглади брадата си. — Има и още нещо.
— Да? — попита, все още смаян от разкритието на Редклоу. Той бе убеден, че е бил дискретен към Анлина.
— Анли ми каза за плановете ти за пълнолетието. Че искаш да възстановиш титлата си. — Баронът се намръщи.
Дакавар вирна брадичка.
— Решил съм го, чичо Удроу. Не можеш да ме разубедиш.
Барон Редклоу се усмихна.
— Аз и не желая.
— А? — за втори път в рамките на минути Дак бе смаян. — Нямаш нищо против?
— Не, разбира се. Време е вече да приемеш името си. Другото би било обида към баща ти. Но трябва да знаеш нещо… — Баронът се намръщи.
— Кажи!
— Прокълнатия не е мит, нито приказка, нито някой скучен урок на Залдес — рече Редклоу — и той уби баща ти. Щом научи кой си, ще опита да убие и теб.
— Аз ще бъда готов — отговори Дакавар.
— Ти ще бъдеш предпазлив! — възрази Удроу. — Пипнали сме мръсника в скверните му пещери. Маговете на Краля са засилили контрола и той няма да може дори да приближи Кралския замък. Не бива да навлизаш в земите близо до Планините, Дак.
Младежът стисна устни.
— Аз съм рицар, чичо Удроу, и лорд. Той е отнел живота на родителите ми и аз съм предреченият да го убие.
— Не можеш да го убиеш — поклати глава баронът.
— Мога — настоя Дак. — Виж, Вейкол ми е показвал техники срещу магьосници…
— Това нещо не е обикновен магьосник — поклати глава Редклоу. — Понякога мисля, че злото се оттича в това същество като в клоака.
— Тогава аз ще затворя тази клоака завинаги — настоя Дакавар, — не мога да стоя като страхливец зад защитата на Перлата докато умра!
Баронът го погледна тъжно.
— Тогава поне ми обещай да бъдеш предпазлив.
— Ще бъда готов — кратко отвърна младежът.
Редклоу се усмихна широко.
— За това поне мога да ти помогна. Предполагам ще участваш в рицарския турнир на южните баронства на Ралмия.
— Аз… да, бих искал — усмихна се Дакавар. — Да спечеля от името на баща си.
— Охоо, ти мислиш, че ще спечелиш — засмя се баронът. — Внимавай със самочувствието, Дак. Вирнатият нос се трие най-лошо.
— Няма рицар който може да натрие носа ми — самоуверено отговори младежът, — но няма и рицарска броня, която да облека. — Той тъжно погледна войнишката си ризница.
— За това исках да поговорим — рече Редклоу. — Турнирът е седмица след рождения ти ден, за който бях поканил ковач, готов да ти направи броня. Но трябва да свикнеш с доспехите си, затова ще е добре той да дойде по-рано.
И баронът щракна с пръсти. Иззад една от кулите на замъка се появиха няколко едри мъже със сиви престилки.
— Това са най-добрите ковачи на юг от Кралския замък — каза Редклоу. — Те ще ти направят броня.
Глава 2
Рожден Ден
— Изглеждаш великолепно, Дак — одобри Анлина, докато наблюдаваше как приятелят й поставя шлема върху дългата си кестенява коса. Бронята, направена от здрав метал и украсена със златни орнаменти бе едновременно здрава и красива. Шлемът, за разлика от този на повечето рицари нямаше забрало, но пък за сметка на това от него се издигаха два величествени рога с позлатени върхове от изключително скъпа драконова кост.
— Радвам се, че ме харесваш, Анли — отговори младежът и се усмихна, — но каквато и броня да сложа тя не може да е блестяща като твоята красота.
Момичето се засмя и изчерви, докато приятелят й вдигна меча си и го развъртя във въздуха.