Вълна от болка и гадене заля Дакавар и от гърлото му излезе силен стон, напомнящ почти предсмъртното мучене на пронизан бик. Рицарят се олюля, но все пак остана на крака.
На лицето му изгря усмивка.
— Въздишката на Разложението няма власт над мен, драконе.
— Това… — разтвори ужасѐн челюсти Ауганфил, — не е възможно!
И в следващия миг рицарят го нападна. С един лъвски скок напред, от който цялата му броня издрънча, тежкият меч се стовари върху предната лапа на призрачния дракон. Подсиленото с руни магическо острие я пръсна на части и драконът като ужилен отскочи, мъчейки се да захапе врага си. Дакавар с лекота отби стремлението на отворената паст и продължи да напада.
Обзет от паника, Ауганфил полетя и започна да отстъпва към различните си купчини със съкровища, като ги запращаше с опашката си към атакуващия. Дакавар ги посрещаше с гърди и продължаваше да настъпва към създанието.
— Давай, господарю, довърши го! — окуражаваха го скуайърите.
Сляпа злоба и омраза обзе Ауганфил и той с рев се спусна към стоящите момчета. Ноктите му буквално разпердушиниха младежите на кървави останки… за секунди… но не достатъчно бързо.
— Не! — с вик Дакавар отряза опашката от кости. Ауганфил се обърна яростно към рицаря, за да види как и лявото му крило се разпада, попиляно от удара на тежкото острие. Призрачният дракон се стовари тежко на земята, притиснат от тежката ризница.
„Да бях черен сега“, отчаяно помисли драконът. „Щеше да е мъртъв отдавна.“ Черепът се стрелна напред да захапе нападащия Дакавар, но тъмното острие го пресрещна, за да откърти части от горната челюст. Ауганфил изпищя и се сви назад, но в този миг надеждата изгря в него. Там, на една купчина богатства стоеше добрият му господар, сега той щеше да го спаси!
— Ти ми обеща! — изпищя драконът.
Но вече бе късно. Дакавар надигна меча си и го стовари върху муцуната на Ауганфил. Костта се пукна като рохко яйце и в следващия момент костите на съществото се разпаднаха на части, лишени от дух, който да ги задържа заедно. От разтрошените им остатъци се заиздига черен дим, гъст и задушлив, обгръщайки победителя.
Дак се задави и залитна напред. Тялото му бе пронизано от силна, изгаряща болка и рицарят се свлече на колене. В следващия миг болката отмина. Дакавар се огледа. До него бе паднала сребърна чиния, гладка като огледало. Рицарят видя отражението си в нея.
И потръпна.
Плътта, покриваща красивото му лице бе станала бледа като на мъртвец, а цветът на красивите му очи бе преминал в кървавочервено. Обратно на кожата, устните бяха потъмнели почти до черно.
Дакавар сведе поглед надолу. Доспехите му също бяха променени, не така бляскави, почти призрачни. А златните им орнаменти бяха се превърнали в сребърни.
— Какво ми става? — прошепна рицарят.
— Ти плати тежка цена — дочу Дакавар глас, подобен на трошенето на сухи есенни листа, — но постигна най-голямата победа. Вече си безсмъртен, лорд Дакавар.
Рицарят вдигна поглед. Към него приближаваше абатът. Но това вече не бе обикновен абат. В стойката му нямаше и следа от немощ, а старческото лице бе заменено от пълен мрак, от който светеха две червени очи. „Очи като моите“, помисли си Дакавар.
— Ти… — каза той и се изправи, стиснал меча си, — ти си Прокълнатия.
— Да — кимна черното създание, — но въпросът е кой ме е нарекъл така.
Рицарят отвори уста, но нямаше шанса да се доизкаже.
— Елфите, скъпи мой рицарю. Елфите ме проклеха, задето се боря с техните неправди.
— Ти ме излъга, ти ме изигра.
— Да — съгласи се отново Черната Сянка, — но си задай въпроса защо. Ти си бил обучен от малък да ме мразиш. Ако ти бях казал кой съм, щеше ли да ме изслушаш?
Дакавар надигна меча си:
— Ти ми коства живота на приятелите! — Посочи труповете на скуайърите, разкривени и окървавени.
— Но ти дадох безсмъртие — поклати глава Прокълнатия, — дай ми време и ще ги излекувам.
— Но те са мъртви!
— Смъртта не е преграда за мен, лорд Дакавар. Дай ми време и те ще крачат отново, редом до теб.
— Но…
— Кажи ми какво те притеснява, мой верни рицарю — продължи Прокълнатия — и аз ще те успокоя. Не съм ли го правил винаги?
— Анлина — изпъшка Дакавар, — как ще ме погледна такъв?
— Говориш, все едно си обезобразен, рицарю — Прокълнатия постави ръка на рамото на младежа и плаща на Дак се развя.