— Чувствам се страхотно — призна Дакавар.
— Надявам се, Дак — сподели барон Редклоу, влизайки в оръжейната. — Онези майстори ми отмъкнаха цяло състояние за тия доспехи.
Дакавар погледна барона и, след като подпря внимателно меча си на каменната стена, отиде при него и го прегърна.
— Това е най-страхотният подарък, чичо Удроу. Никога няма да мога са ти се отплатя…
— Дак, Дак… това, че израсна до мен през всичките тези години е достатъчна отплата — Редклоу сърдечно постави ръка върху бронираното рамо на младежа.
— Няма да ви посрамя, бароне — каза момчето. — Ще спечеля този турнир за вас.
— Не давай такива обещания, Дак — прекъсна го Удроу, после се усмихна, — не и преди тренировките.
Освен ефектна и здрава обаче, бронята се оказа и удобна за Дакавар, чийто тренирани от години упражнения мускули правеха доспехите леки върху широките му рамене. Много скоро младежът усвои всички тънкости на новото си бойно облекло както на кон, така и пешком и продъни всички нещастни чучела из двора на замъка, но първо повали нещастния си учител Вейкол, а след това и го надви в дуел с мечове.
— Това е… много впечатляващо, Дак — призна задъхания му стар ментор след последното сражение.
Дакавар прегърна и него.
— Всичко това е плод на твоето обучение, Вейк — каза младежът. — Ще видиш кулминацията му на есенния рицарски турнир. Преди това обаче искам да те поканя на моя рожден ден. Той е след месец и на него навършвам пълнолетие. Искам да дойдеш.
— Аз… благодаря ти, Дак — Вейкол се усмихна. — За мен ще е огромно удоволствие.
Лятото постепенно превали и с неговото отминаване дойде ранната есен, а с нея и подготовката за рождения ден на Дак. Барон Редклоу не жалеше средства за празненството и от рано ваклите агнета и най-тлъсти телета бяха подготвени за пиршеството заедно с още безчет пилета и пуйки. Много значими благородници и рицари бяха поканени за рождения ден, повечето от които откликнаха. Дори от Гората на Сънищата долетя писмо, подписано от Селиан, с което той поздравяваше младия рицар.
Това малко озадачи Дак, тъй като Селиан по принцип идваше само по празниците и двамата много-много не се обичаха. Дакавар намираше истинския син на Редклоу са превзет и досаден, а обичаите, които бе придобил от елфите, като вегетарианството и комичния танцувален боен стил — за отблъскващи.
Той разбира се, не казваше нищо нито на чичо Удроу, нито на сестра му, която бе много привързана към брат си.
Вместо това той отиде една вечер при Анлина и след като почука, влезе в стаята й. Дъщерята на барон Редклоу пишеше стихове на светлината на свещи върху разпънат на бюрото й пергамент.
— Здравей, Анли — младежът пристъпваше притеснен от крак на крак.
— Здравей, Дак! — усмихна се девойката. — Селиан ми изпрати няколко елфически стиха и сега се опитвам да напиша нещо подобно! Ти как си, как се чувстваш? Развълнуван?
— Аха — призна си Дак и се усмихна, — само след три дни и вече името на лорд Дакавар отново ще блести из Ралмия… — после прекъсна мисълта си и леко набърчи чело. — Анли, искам да те помоля за нещо.
— Да — тя се изправи, — нещо станало ли е?
— Не, не — поклати глава Дакавар. — Просто се чудех…
— Да? — Анлина се усмихна.
— Чудех се… — запъна се Дакавар. — Ъъъ… дали би искала да танцуваш с мен на рождения ми ден?
Сетне се ухили невинно. Досега той винаги бе по-дискретен с дъщерята на барона, открадвайки си по някоя целувка и правейки галантни комплименти, които бе прочел от един свитък за дворцов етикет на господин Залдес. Сега обаче… я бе помолил.
— Дак, разбира се — усмихна се Анлина. — Понякога се чудех дали ще ме попиташ.
— Ти си го очаквала? — зяпна Дакавар.
— Ами, ако трябва да съм честна — запърха кокетно с мигли, — след всичките ти комплименти в последните месеци… да.
И двамата нежно се целунаха на фона на отворения прозорец, гледащ към звездите.
Най-сетне очакваният ден настъпи. Дакавар се събуди рано сутринта и потренира с меча и доспехите си.
— Не си даваш почивка и за рождения ден! — прозя се Редклоу, излизайки на поляната да измие лицето си.
— За мен това не е работа, а удоволствие, чичо — отговори Дак, развъртайки меча около себе си, — а и обожавам тези доспехи. Искам да съм с тях довечера.
— Ама аз ти бях приготвил много хубав костюм… — спря се барона, — не искаш ли поне да го видиш?