— Ммм? — отговори й пълничкият лорд, докато се мъчеше да налапа едновременно две парчета агнешко, резен пуешко и малко телешка пастърма.
Контесата сбърчи нос и се отдалечи.
Пълничкият благородник преглътна, сви рамене и като за десерт лапна една пилешка трътка.
По-късно вечерта, след като дори неуморимият в тренировките с меч Дакавар капна от танците, започнаха тостовете в негова чест. Първи, втори, бяло вино, червено вино, шампанско и ром — младежът не усети кога главата му се замая и единствено помощта на предвидливо стоящата наблизо трезва Анлина го спаси от конфузната ситуация да се изтърси в краката на гостите си, което дори в състояние на алкохолно опиянение Дак реши, че би било крайно непристойно.
Любимата му обаче умело подпря ръката му на рамото си и му помогна да си легне.
— Могъщи рицарю? — каза тя насмешливо, докато го оставяше в кревата му. — Вие сте пиян.
— Аха — отвърна лениво Дак и щом го поставиха на леглото, заспа като камък.
Глава 3
Турнирът
Следващите няколко дни минаха неусетно за Дак, който нямаше търпение за турнира. Младежът постоянно изпитваше уменията си на кон и пешком, неуморно поваляйки или стария Вейкол, или нещастните чучела, които слугите в замъка трябваше да изработват.
Ден преди турнира барон Редклоу подготви фургон за себе си и дъщеря си, а Дак, Вейкол и още няколко слуги и скуайъри, яхнали коне, поеха не особено дългия път до баронство Катлау. Младежът почти не забеляза пътя по който минаваше, като единственото нещо, което макар и донякъде можеше да откъсне мислите му от предстоящото предизвикателство, бе постоянно окуражаващата го Анлина.
Замъкът на барон Катлау бе по-малък от този на Редклоу, но имаше огромен двор, в който бе подготвил бойното поле, на което рицарите щяха да се устремяват един срещу друг с насочени един срещу друг копия и при липса на победител при три такива сблъсъка щяха да се дуелират с мечове. Още от вечерта преди турнира започна да се събира публика — селяни и гноми, които носеха флагове, подкрепящи най-известните рицари — самия барон Катлау, известния надлъж и шир сър Левонтес, херцог де Малвил.
Дак, барон Редклоу и Анлина бяха настанени в северното крило на замъка, но младежът почти не спа от вълнение и нямаше сили да хапне каквото и да е било. На сутринта се изми, облече бронята си рано и тръгна да слиза при скуайърите си, които му подготвяха кон — кобила всъщност — на име Дуена, славеща се с послушен нрав и маневреност. По пътя видя Анлина, която също бе развълнувана и не бе спала добре от загриженост за любимия си.
— Пази се! — каза тя и го целуна по устата.
— Ще спечеля заради теб — обеща й на свой ред.
Скуайърите, четири усмихнати момчета, именуващи се Тоб, Боб, Роб и Георг вече бяха изчеткали Дуена и пожелаха успех на младия рицар.
— Благодаря ви! — топло им отвърна Дак.
След около час той вече бе излязъл на арената заедно с другите рицари, които поздравяваха придошлата тълпа, наобиколила двора на баронството. С ослепителната си броня и нетрадиционен шлем Дакавар бързо си спечели симпатизанти, особено сред по-младите зрители, които започнаха да го окуражават и да викат:
— Рогатия! Рогатия!
Дакавар се усмихна притеснено. Кога щеше да започне проклетия турнир? За щастие не трябваше да чака дълго. Церемониалмайсторът излезе на импровизиран подиум в края на бойното поле и извика с глас, подсилен от стоящ до него чародей:
— Шестнадесет рицари от южните баронства се състезават днес за Голямата Награда на Баронство Катлау! Жребият за първия рунд е… — церемониалмайсторът прочете имената на осемте двойки, които щяха да се сблъскат един срещу друг. Дакавар се падна срещу някакъв стар граф на име Монтри. Неговият сблъсък щеше да е седми по ред. Младежът се изтегли с кобилата си настрани в малкия си бокс, където го очакваха скуайърите му и Вейкол.
— Монтри е опитен боец, но силата му е на земята, а не на кон — каза старият учител, приближавайки го, — при малко повече късмет можеш да го победиш.
— Ще спечеля — отговори сухо Дакавар и ръцете му докоснаха дара на Анлина, изображението на застанали под меч влюбени, което бе окачил като талисман на врата си. Дак целуна подаръчето и го прибра обратно под бронята си, след което зачака нервно.
Първия дуел беше между Левонтес и неизвестен млад благородник, който фаворитът за турнира спечели с лекота, събаряйки противника си от коня. Падналият момък не посмя да стане и Левонтес вдигна забрало и изпрати въздушна целувка на публиката. Втората битка бе на двама неизвестни боеца, които паднаха едновременно от конете си и решиха сблъсъка помежду си с мечове. Победител стана някой си лорд Линли. Херцог де Малвил и барон Катлау също постигнаха лесни победи над съперниците си, бързо свърши и петата битка, но шестата, водена между неопитни войни се проточи. Накрая при трети сблъсък на копията, конят на единия рицар се препъна и го изтърси на земята за радост на победителя Рамонтин.