И изведнъж видях зад професор Ъшер злокобната птица, застанала не в бялото си сако, а в нескопосан костюм, с протегнат дълъг врат и хлътнали очни орбити — видях Смит. Едва тогава разбрах, че ще трябва да призная.
Когато започнах да обяснявам със замълчавания, пазейки ревниво тайната си, държането на Ъшер стана по-отчуждено и строго. Когато свърших, лицето му се бе смразило.
— Искате да кажете, че съзнателно сте изоставил моята работа заради вашата?
— Идната седмица ще продължа изчисленията.
— Колко направихте, докато отсъствах?
Аз се поколебах.
— Нито едно.
Тясното лице с резки черти посивя от яд.
— Изрично ви казах, че желая докладът да бъде привършен до края на месеца… за моя отдавнашен приятел и колега професор Харингтън… който ме удостои с гостоприемството си… А още щом обърнах гръб… — Той почти заекна. — И защо? Защо?
Аз не снемах поглед от подплатата на пелерината му. Беше от тъмнозелена коприна. И промълвих:
— Трябваше да проуча тази…
— Разбира се. — И ноздрите му дори побледняха. — Добре, сър, без заобикалки. Веднага ще изоставите всичко.
Усетих, че се разтрепервам, но обуздах непокорните си нерви.
— Качеството на асистент сигурно ми дава право на изказване по въпроса?
— Като професор по експериментална патология аз имам последната дума.
Аз не избухвах лесно, имах по-скоро стеснителен и безобиден нрав, вярвах дълбоко във всеобщата търпимост и в благословеното начало „Живей и оставяй и другите да живеят“, но сега пред очите ми заплува червеникава мъгла.
— Не мога да се откажа от тия проучвания. Смятам ги много по-важни от опитите с опсонини.
Застаналият назад Смит преглътна изведнъж, при което изпъкналата му адамова ябълка се издигна и спусна по шията, като че бе глътнал вкусно парче. Ъшер се изправи с цял ръст, стиснал тънките си устни.
— Вие сте крайно невъзпитан човек, Шенън. Това личи от държането ви, от несъответстващото на званието ви облекло, от оскърбителното ви неуважение към мене. Аз съм свикнал да работя с джентълмени. Бях снизходителен към вас, защото вярвах, че при подходящо ръководство може да отидете далеко. Но ако вие предпочитате да се държите като простак, ще съумеем да се справим с вас. Ако не ми представите в понеделник писмено извинение за тази непростителна простъпка, ще поискам да напуснете института.
Настъпи гробна тишина.
След подходящ промеждутък Ъшер извади кърпичка и изтри устните си. Видя, че ме е накарал да млъкна и както винаги чувството за личния му интерес надделя.
— Сериозно, Шенън, за ваше собствено добро ви съветвам да се опомните. Въпреки всичко, не бих желал да прекъсна съвместната ни работа. А сега, извинете, защото още не съм си ходил вкъщи.
Той наметна пелерината си като матадор, завъртя се и излезе. Смит остана след него и подсвирквайки в рошавите си мустаци, започна да почиства умивалника на Спенс, без да ме поглежда.
Очакваше, разбира се, да му заговоря и аз имах глупостта да попадна в клопката.
— Е добре — казах горчиво аз, — вие смятате, както изглежда, че сте ми объркал плановете.
— Чухте шефа, сър. Трябва да изпълня нарежданията му. Нося отговорност.
Знаех, че това е чисто лицемерие. Всъщност Смит таеше в душата си една почти болезнена завист към мен, и то поради най-невероятно основание. Беден, като самия мен, и той се бе стремил някога към най-високото научно равнище. А сега, победен, онеправдан и изпепелен от завист, не можеше да се примири с мисълта, че аз бих могъл да успея там, където той бе пропаднал.
— Вината не е моя, сър. — Той затърка умивалника и се ухили предизвикателно. — Аз само изпълнявам задълженията си.
— Поздравявам ви.
Извадих културите, поставих регулатора в инкубатора на съответната температура, а през това време той ме наблюдаваше някак странно и крадешком. После взех шапката си и излязох.
Отвратен и огорчен, тръгнах в тъмнината по Фенър Хил.
При пресечката на Пардайк роуд с Киркхед терас влязох във файтонджийското кафене на ъгъла и си поръчах за ободряване голяма чаша кафе. Седнал на висок стол, опрял лакти на тезгяха, си налях тъмното гъсто питие, сляп за окръжаващия ме вихър на нощния живот в този бедняшки квартал — познатите тълпи около кръчмите и дюкянчетата за пържена риба, продавачи, които викат пред количките си под светлината на петролни лампи, бавно разхождащи се жени, тичащи между колите и хората вестникарчета, които разгласяват най-новите сензации.