— Какво има?
— Часовникът не е мой. — Устните й бяха смъртно бледи, гласът й по-тих от всеки друг път. — На майка ми е. Подарък от баща ми. Поисках й го от суетност, за да се докарам пред вас. О, боже, боже! — Неизчерпаемите извори в очите й бликнаха отново. — След тази чудесна вечер… когато ви повярвах… и обикнах.
— Господи — изкрещях аз, — да не мислите, че съм откраднал проклетия часовник?
Вместо да отговори тя окончателно се разплака. Когато отвори чантата, за да извади мократа си кърпичка, вътре светна внезапно златен предмет, който озари мрачния свод на гарата. Тя трепна, а аз си спомних, че докато седеше унесена, бях пуснал за по-сигурно часовника в чантата й, защото наистина се страхувах да не го загубя.
— О! — ахна ужасено тя! — О, боже, господи!… — После ме загледа невероятно съкрушена и едва успя да промълви: — Как ще мога… да ви се извиня някога… за съмнението си?
Гробно мълчание от моя страна.
Някъде зад нас се чу острата свирка на кондуктора, последвана от предупредителния сигнал на локомотива.
— О, Робърт! — извика обезумяла тя. — Какво да кажа… скъпи, какво да направя?
Аз я погледнах студено. Локомотивът повторно изпищя.
— Съветвам ви да се качите във влака, ако не възнамерявате да нощувате из уинтънските улици.
Тя премести замаяно поглед от мене към линията, където влакът потегляше с бавни, тътнещи полюшвания. Поколеба се за миг, след това простена едва чуто, обърна се и изтича.
След като видях, че се качи благополучно, аз си тръгнах, прибрах кошницата и няколко минути по-късно взех последния влак за Далнейр, не особено недоволен от себе си. Напълно съзнавах, че съм донякъде неискрен, но и аз като Сидней Картон бях успял да спечеля поне засега известен ореол и се наслаждавах на това приятно чувство.
V
Когато се върнах в болницата малко преди полунощ, забелязах с изненада, че прозорецът на мис Труджън още свети. Тъй като на черната дъска в хола не беше записан никакъв новоприет случай, аз заключих, с намерение да се прибера веднага. Но щом влязох в жилището си, чух откъм коридора умилкващ се глас, който можеше да принадлежи само на сестра Пик.
— Докторе… доктор Шенън.
Отворих.
— Докторе. — Тя ме погледна с кротката си, унила усмивка. — Управителката желае да ви види.
— Какво?
— Да, докторе, веднага, в кабинета й.
Тази повелителна покана, изпратена чрез друг човек и по това време, ми се стори истинско нахалство. От желание да запазя добри отношения, отначало помислих да отида. След това почувствах, че тя прекалява.
— Предайте моите почитания на управителката. Ако желае да говори с мене, тя знае къде може да ме намери.
Сестра Пик вдигна смаяно поглед, но по бързината, с която излезе, можех да разбера, че не й е неприятно да бъде почтен посредник при възникналите разногласия между управителката и мене. Тя бе предала сигурно с особено усърдие отговора ми, защото мис Труджън се втурна само след миг в стаята, в своята тъмна униформа, но без касинка, маншети и яка. Лишено от тези бели ленени украси, лицето й изглеждаше още по-жълто.
— Доктор Шенън, при моето ежемесечно обхождане на болницата влязох днес и в лабораторията. Намерих я в най-ужасен безпорядък, пълна с непотребни вещи, непочистена, разхвърляна, замърсена.
— Какво от това?
— Ваше дело ли е?
— Да.
— Вие нямате, нямате никакво право да вършите такова нещо. Трябваше да ме попитате предварително.
— Защо?
— Защото трябваше. Тя е под мое ведомство.
— Да не би цялата болница да е под ваше ведомство? — започнах да губя самообладание аз. — Вие искате да управлявате цялото заведение и не мирясвате, докато не заставите всички да ви се кланят и да пълзят пред вас. Всъщност вие се държите така, като че заведението е ваша лична собственост. А не е. И аз имам известни права. В случая се занимавам с важни научни изследвания. Затова използвам лабораторията.
— Тогава ще бъдете любезен да я освободите.
— Предлагате да прекратя заниманията си?
— Съвсем безразлично ми е какво вършите, стига да изпълнявате длъжността си. Но аз искам да върнете лабораторията чиста и подредена.
— Защо? Тази стая никога не се използва.
Тя се засмя кратко.
— Ето къде грешите. Използва се всяка година по това време. За лекции на сестрите. Не сте ли забелязал чиновете? Курсът започва в събота.