— Ало! Желая да говоря с мис Лоу.
Обади се женски глас, но уви, не на Джин, а по всяка вероятност на майка й.
— Кой се обажда?
Поколебах се.
— Един познат.
Последва мълчание. Най-после гласът се обади отново.
— Съжалявам. Мис Лоу не е в къщи.
— Слушайте, моля ви — казах аз. И млъкнах, защото рязко изтракване до ухото ми подсказа, че от другата страна затвориха.
През целия ден не можах да си намеря място и работех упорито, тъжен и угнетен. След вечеря, щом удари седем, реших да си възстановя силите с нощна работа в лабораторията, но в това време прислужницата Кети, изнесла вече чиниите, потропа отново на вратата.
— Един господин ви търси, сър.
— Болен ли?
— О, не, сър.
— Роднина?
— Надали, сър.
Погледнах я учуден: не бях свикнал на посещения по това време.
— Добре… поканете го.
Тази вечер бях изпаднал явно в умопомрачение. Помислих, че сънувам, когато в стаята ми влезе с уверена стъпка Дейниел Лоу.
Щом затвори вратата, той ме удостои със своя сериозен и твърд поглед.
— Надявам се, че не се натрапвам в неподходящо време, докторе? Много бих искал да поговоря с вас, ако нямате нищо против.
— Защо не… разбира се — заекнах аз.
При тия думи той се поклони, съблече тежкия си черен балтон, сгъна го внимателно и го остави заедно с шапката си на леглото. После дръпна един стол, седна срещу мене в официален тъмен костюм, бял нагръдник и дълга връзка, сложи ръце на коленете си и ме прониза отново с твърдия си поглед.
— Докторе — започна спокойно той. — Никак не ми беше лесно да дойда при вас. Дълго се борих и молих преди да предприема тази стъпка. — Той замълча. — Често ли се срещате с дъщеря ми напоследък?
Усетих, че ужасно се изчервявам.
— Струва ми се — да.
— Мога ли да ви запитам защо?
— Защото… защото всъщност… много я обичам.
— Ох! — В това кратко възклицание нямаше ни укор, ни насмешка, само мрачна, почти студена загриженост. — И ние я обичаме, докторе. Още откакто дойде на този свят, тя бе за нас това, което е агнето за пастира. Затова ще разберете колко голямо бе разочарованието ни, когато научихме днес, че не е успяла да вземе диплома. А главната причина за това, както предполагам, е, че вместо да работи, е пропилявала времето си в скитане.
Аз замълчах.
— Разбира се — продължи проповеднически той, — аз имам пълно доверие в дъщеря си. Ние трябва да понасяме търпеливо ръката господня, когато се стовари върху ни, и дъщеря ми ще излезе пречистена от това изпитание. Моята свята съпруга и аз поговорихме с нея. След неколкомесечна непрекъсната подготовка тя ще се яви отново на изпит. Но ние сме разтревожени от друг, много по-сериозен въпрос. Не зная докъде е стигнало познанството ви, докторе — не мога да науча нищо от дъщеря си и малкото сведения, които имам, дължа само на мис Дийри — но все пак трябва да се съгласите, струва ми се, че при сегашните обстоятелства то е стигнало твърде далече.
— Не ви разбирам — казах бързо аз. — Защо сте против познанството ми с дъщеря ви?
Той не отговори веднага. Само притискаше един о друг пръстите си и мислеше съсредоточено.
— Докторе — започна внезапно и твърдо той. — Аз се надявам, че дъщеря ми ще се омъжи. Надявам се, че един ден ще бъде щастлива съпруга. Но такова щастие тя може да постигне само с човек от нейното вероизповедание.
Нагазили бяхме вече доста дълбоко, но аз се втурнах дръзко още по-напред.
— Не съм съгласен с вас — казах. — Религията е съвсем личен въпрос. Не сме виновни за това в какво вероизповедание сме родени. Пък и напълно възможно е всеки от нас да зачита вярата на другия.
Той поклати мрачно глава със студена, странно предизвикателна усмивка, с която искаше сякаш да подчертае, че никой не знае по-добре от него пътищата и тайните на всеведущия Бог.
— Мога да бъда снизходителен към вас, защото сте млад и неопитен. Но на тоя свят има само една истинска вяра, само едно истинско братство на вярващи. В това истинско братство на богопомазани е била възпитана и моята дъщеря. И тя не ще се оскверни никога във водите вавилонски.
По някакво странно противопоставяне, докато той говореше, мисълта ми отлетя внезапно и неудържимо към прекрасните води на Маркинч, покрай които скитахме с Джин и разменихме под нежния и снизходителен небесен покров първата си сладостна целувка.