Нямаше време за обичайната антисепсия. Намокрих ръцете си с йод и изтрих със същата парлива течност подутата мишница. Двамата мъже ме наблюдаваха слисани. Пред прага бе застанала група мълчаливи зрители. Без да им обръщам внимание, взех ножчето и направих разрез в подутата ръка.
Веднага бликна поток кръв. През нея се мярна струящия отвор на разкъсаната артерия. Стиснах я веднага с щипците. След това внимателно и спокойно вързах кръвоносния съд. Всичко стана много лесно, за не повече от пет минути. Свалих етерната маска, извадих щипците, покрих леко раната и я превързах накръст, за по-сигурно предпазване от замърсяване. Пулсът беше вече по-добър, дишането по-дълбоко и редовно. Взех грубото сиво одеяло откъм краката на болната и завих добре с него слабото телце. В болницата можеха да й прелеят кръв или физиологичен серум, но истинската опасност вече бе отстранена.
— Спасена е — казах кратко аз.
Полицаят въздъхна облекчено, а откъм вратата се дочу одобрителен шепот. Но когато се обърнах, забелязах един нисък, набит, силен мъж със сурово лице и рошави къдрави коси, който ме гледаше неприязнено.
Тази неприятна личност ме раздразни.
— Казал бях, струва ми се, да опразнят помещението.
— Добре — отвърна рязко той. — Махайте се тогава.
— Вие ще се махнете — избухнах аз.
— Отгде накъде? Амбулаторията е моя.
Разбрах, че пред мене е д-р Мейтърс.
В това време пристигна колата за бърза помощ, предизвиквайки ново вълнение. Когато най-после настаниха удобно малката пациентка и потеглиха внимателно, полицаят затвори бележника си, стисна ми тържествено ръка и си тръгна. Аптекарят отиде в предното помещение и последните зрители се пръснаха, уличното движение отново затрещя. Доктор Мейтърс и аз останахме сами.
— Не ви липсва дързост — заговори отново той. — Влизате в кабинета ми. Изпоцапвате го с кръв. А на всичко отгоре няма да получа и хонорар за това.
Спуснах запретнатите ръкави на ризата и облякох сакото си.
— Щом имам възможност, ще ви изпратя чек за десет гвинеи.
Той загриза нокътя на палеца си, сякаш предъвкваше отговора ми. Всичките му нокти бяха прегризани.
— Как се казвате?
— Шенън.
— Вероятно сте нещо като доктор?
Погледнах дипломата му, окачена в рамка на стената зад него. Беше удостоверение за завършване на общия курс по медицина — най-ниската квалификация, даваща някому правото на медицинска практика.
— Да — казах аз. — А вие?
Той се поизчерви, после отиде бързо към бюрото си с изражението на човек, решен да открие измама, и взе „Медицинския указател“. Прелиствайки го с енергията, присъща на всичките му движения, той намери бързо името ми.
— Шенън — каза той. — Робърт Шенън. Ей сега ще видим. — Но докато четеше списъка на квалификациите и наградите ми, лицето му посърна. Той затвори книгата, седна на въртящия се кожен стол, бутна на темето си бомбето, което още не бе свалил и започна да ме разглежда по-другояче.
— Трябва да сте чувал за мене — каза най-после той.
— Никога.
— Трябва да сте чувал. Джеймс Мейтърс. Имам най-голямата клиентела в града. Чисти три хиляди. Най-много от всички. Всички други лекари ме мразят. Отнемам им хляба. Народът много ме обича.
Продължавайки да ме наблюдава, той си сви умело цигара с лявата ръка и я захапа нехайно. Беше удивително самонадеян. Облечен беше крещящо, в обичайното лекарско облекло: широки панталони на райе, късо черно сако, пречупена колосана яка и връзка с диамантена карфица. Но брадичката му беше синкава; имаше нужда от бръснене.
— Без работа сте, значи? — запита внезапно той. — Защо… пиянство или жени?
— И двете — казах аз. — Морфинист съм.
Той не отговори — само се изправи рязко.
— А бихте ли работил при мене? Три пъти седмично. Прегледи в амбулаторията и нощни посещения по домовете. Нуждая се от почивка. Практиката ще ме убие.
Изненадан от предложението, аз се позамислих.
— Колко ще ми плащате?
— Три гвинеи седмично.
Замислих се отново. Предложението беше щедро, можех да остана в „Глоб“, да се спася от унижението да чакам пред агенцията за назначаване на лекари. Щях да имам време и за изследванията си, ако мога, разбира се, да се наредя в Аптечното отделение.
— Добре.
— Свършено, значи. Елате довечера точно в шест. Предупреждавам ви, че съм имал и други помощници. Но всички, дявол да го вземе, бяха негодни за работа. И бързо изхвръкваха.