— Добър вечер, доктор Шенън. — Гласът беше мек, леко задъхан. — Добре дошли в Истършоус.
Висок и тромав, доктор Гудол изглеждаше уморен и отпуснат; отдавна нестриганите му посивели коси падаха в безредие върху яката. Лицето му беше продълговато, оловносиво, с доста голям нос и издадена брадичка, с пожълтели от жълтеница очи под натежали клепачи; макар и отвисоко, тези очи гледаха с дълбоко човечен, топъл, разбиращ поглед и разкриваха странна хипнотична мощ.
— Много съм слушал за вас от професор Чалис. — Той се усмихна замислено. — Сетих се, че може би бързате да видите лабораторията си.
И ме покани с ръка да го последвам. Слязохме. По един постлан с плочи коридор, осветен с електрически лампи в матови глобуси, стигнахме доста далеко от главната сграда, после се изкачихме по един наклон в малък вътрешен двор, ограден с високи зидове. Доктор Гудол отключи мълчаливо някаква врата и завъртя електрическия ключ.
— Пристигнахме, доктор Шенън. Надявам се, че ще ви задоволи.
Не можех да заговоря. Можех само да се оглеждам около себе си, онемял от изумление. Надявал се бях, разбира се, да намеря една сносна лаборатория, при все че поради досегашните си опити не смеех много да разчитам на такова нещо. Но това, което виждах, надвишаваше и най-смелите ми очаквания. Това беше най-прекрасната малка лаборатория, която бях виждал досега, по-хубава дори от тази в института; полица над полица с всякакви реактиви, Икстонов скопометър, термостати, електрическа мелничка, стерилизационен автоклав — всичко подредено без оглед на средствата — като се почне от облицованите с полички стени и се свърши с последната градуирана стъклена епруветка.
— Страхувам се — забеляза меко Гудол, сякаш искаше да се извини, — че не е била използвана често. И някои апарати се нуждаят може би от поправка.
— Но тя е съвършена. — Гласът ми измени.
Той се усмихна вяло.
— Скорошно нововъведение. Когато я обзавеждахме, взехме най-добри специалисти. Радвам се, че някой ще я използва.
После все така вяло и съчувствено добави:
— Ние очакваме големи дела от вас. Аз съм самотен ерген, доктор Шенън. Истършоус ми е детето. Ще ме ощастливите, ако го прославите.
Тръгнахме обратно. В хола, пред стълбището, което водеше към моите стаи, той се спря и ме погледна отново изпод тежко отпуснатите клепачи.
— Надявам се, че сте доволен от това, което Истършоус може да направи за вас. Удобно ли е жилището ви?
— Повече от удобно.
Ново замълчаване.
— Лека нощ тогава, доктор Шенън.
— Лека нощ.
Когато си отиде, аз се прибрах в стаята си, замаян от срещата с тази странна, привлекателна личност.
Съблякох се бавно, взех една топла баня и си легнах. Заспивах вече, когато внезапен страдалчески вик прониза потискащата тишина. Напомняше зловещия, отчаян вик на кукумявка. Знаех, че не е кукумявка, но все пак не се разтревожих. В съзнанието ми нямаше вече място за страх.
Викът се повтори и заглъхна бавно във външния мрак.
II
На другата сутрин от желязното балконче, което преграждаше прозореца ми, можах да огледам внушителния вид на Истършоус.
Светналата в утринния въздух огромна сграда от сив гранит приличаше на замък със зъбчатите си стени и четирите масивни кули. Отпред имаше широка тераса с парапет, с фонтан в средата и с красиво изработена ограда от чемширово дърво. Зад терасата се простираше полянка, затворена с лехи от рози, откъдето започваше игрище с тиролска хижичка за почивка. Зелената площ беше прорязана по всички направления от пътеки, а високият каменен зид, който ограждаше просторен кът, му придаваше уютната самотност на благородническо имение.
Обръснах се, облякох се и когато часовникът удари осем, отидох да закуся с доктор Полфри. В гостната на горния етаж от източното крило на мъжкото отделение намерих нисък, пълничък, червендалест плешив мъж на петдесетина години, който ядеше усърдно зад утринния вестник. Погледите ни се срещнаха.
— Заповядайте, драги колега. — Продължавайки да яде, той ми махна с ръка и завърши поздрава, като пъхна в устата си хапка препечен хляб с масло. — Вие сте Шенън, то се знае. Аз съм Полфри — единбургец, завършил в деветдесет и девета. Там има кеджери8, бекон и яйца… А тук… кафе. Прекрасна сутрин… синьо небе и прозрачен въздух… Истински истършоуски ден, както казваме тук.
8
Индийско ястие, приготвено от лук, ориз, счукани зърна от бобови растения и яйца. — Бел.пр.