Тълпата, задръстила всички околни улици, липсваше пред високата сграда, но вместо нея тук се бяха скупчили въоръжени стражи като ония при моста. Те изгледаха навъсено Перин — онези от тях, които не се озъбиха безочливо. Двете Айез Седай задържаха лицата си скрити под качулките, свели глави, дъхът им излизаше изпод тях на бяла пара. С крайчеца на окото си Перин зърна как Илиас шари с палец по дръжката на дългия си нож. Той сам едва се сдържа да не погали секирата.
— Дошъл съм с послание за Пророка от Преродения Дракон — обяви той. И след като никой от мъжете не помръдна, той добави: — Името ми е Перин Айбара. Пророка ме знае. — Балвер го беше предупредил за опасностите, ако използва името Масема или ако нарече Ранд другояче освен „Преродения Дракон“. Не беше дошъл тук, за да ги бунтува.
Твърдението му, че познава Масема, изглежда, подпали искрата сред стражите. Неколцина от тях се спогледаха свирепо, а един влезе в сградата на бегом. Останалите го загледаха като някой веселчун. След няколко мига на вратата излезе жена с побеляла по слепоочията коса, в рокля с яка до под брадичката, фино тъкана, макар и без украса. Можеше да е самата търговка, собственичката на дома — Масема не изхвърляше онези, които му предлагаха гостоприемство, на улицата, но техните слуги или ратаи обикновено тръгваха с някоя от бандите му, за да „разнасят славата на лорд Дракона“.
— Ако благоволите да дойдете с мен, господин Айбара — каза спокойно жената, — вие и вашите приятели, ще ви отведа при Пророка на лорд Дракона, дано Светлината освети името му. — Колкото и да изглеждаше спокойна, ужас изпълваше мириса й.
Перин нареди на Нийлд и Стражниците да наглеждат конете, след което я последва с останалите. Вътрешността се оказа мрачна, бяха запалени само няколко лампи, и не беше много по-топло, отколкото навън. Дори Мъдрите изглеждаха потиснати. Не миришеха чак на изплашени, но бяха почти толкова потиснати, колкото двете Айез Седай, а Грейди и Илиас воняха на бдителност, на настръхнала четина и изпънати назад уши. Странно, но Ейрам миришеше на нетърпение. Перин се надяваше, че няма да се опита да извади меча, щръкнал на гърба му.
Голямата стая, в която ги въведе жената, с огньове, пращящи в двете камини, наподобяваше по-скоро на щаб на някой пълководец — всяка маси и половината столове бяха отрупани с карти и хартии, и бе толкова топло, че Перин отметна наметалото и съжали, че си е облякъл две ризи под палтото. Но онова, което моментално привлече очите му като метални стружки към рудна жила, беше самият Масема, застанал посред стаята — мургав навъсен мъж с бръсната глава и белезникав триъгълен белег на едната буза, в омачкано сиво палто и протрити ботуши. Хлътналите му очи горяха с черен пламък, а миризмата… Единственото име, което Перин можа да даде на тази миризма, твърда като стомана и остра като резец, и гърчеща се в дива напрегнатост, беше лудост. И Ранд си въобразяваше, че може да сложи нашийник на такова нещо?!
— Ти си значи — изръмжа Масема. — Не мислех, че ще посмееш да си покажеш лицето. Знам аз какви ги вършиш! Хари ми каза преди повече от десет дни и оттогава всеки ден ми донасят. — Някакъв мъж се размърда в един от ъглите и Перин се укори, че не го бе забелязал още отначало. Зеленото копринено палто на Хари беше много по-фино от онова, което носеше, когато бе отрекъл, че събира уши. Човекът потърка ръце и лошо се ухили на Перин, но не гъкна, докато Масема продължаваше речта си. Гласът на Пророка се нажежаваше с всяка следваща дума — не от гняв, а сякаш искаше да жигоса всяка сричка дълбоко в плътта на Перин. — Знам, че си убивал мъже, дошли на страната на лорд Дракона. Знам, че искаш да си заделиш свое кралство! Да, знам аз за Манедерен! За суетните ти помисли знам! За алчността ти за слава! Гръб си извърнал ти на…
Изведнъж очите на Масема се облещиха и в миризмата му лумна ярост. Хари нададе приглушен звук и се опита да мине през стената. Сеонид и Масури бяха свалили качулките си и стояха с открити лица, хладно спокойни, съвсем като Айез Седай за всеки, който знае как изглеждат. Перин се зачуди дали държат Силата. Готов беше да се хване на бас, че Мъдрите са я хванали. Едарра и Карел много кротко гледаха във всички посоки наведнъж и ако той изобщо беше виждал някога жени, готови за бой, то това бяха те. Впрочем, Грейди си беше навлякъл готовност също като черното си палто. Сигурно и той стискаше Силата. Илиас се беше облегнал на стената до разтворените врати, външно спокоен като двете Сестри, но отвътре миришеше на готов да захапе. А Ейрам гледаше Масема със зяпнала уста! Светлина!