Така или иначе, толкова близо до Абила двадесетте войници на Алиандре и още толкова Крилати гвардейци на Майен им осигуряваха достатъчна охрана. Лентичките, вързани на пиките им, червени или зелени, се развяваха високо при всеки порив на вятъра. Единственото, което можеше да я попари, беше присъствието на Берелайн. Въпреки че като я гледаше как зъзне в червената си, подплатена с кожа пелерина, дебела поне колкото две одеяла, направо й ставаше смешно. В Майен не познаваха истинската зима. Това тук беше като през последните дни на есента. В Салдеа в самия разгар на зимата оголена плът щеше да замръзне като дърво. Файле вдиша дълбоко. Едва се сдържа да не се разсмее.
Като по някакво чудо мъжът й, милият на сърцето й Вълчо, беше започнал най-после да се държи както трябва. Вместо да вика на Берелайн или да бяга и да се крие от нея, Перин напоследък търпеше примамките на тази кранта, явно ги търпеше, както би търпял глезотиите на някое хлапе, мотаещо се в краката му. А най-хубавото беше, че вече не й се налагаше да потиска гнева си, когато й се искаше да си го излее. Викнеше ли му, викваше й и той. Тя си даваше сметка, че не е салдеец, но в началото беше толкова трудно да си дава сметка в дълбините на сърцето си, че той я смята за твърде слаба, за да му устои. Преди няколко вечери тя почти му беще изтъкнала, че Берелайн току-виж се изсипала от роклята си, ако се наведе още малко над масата. Е, чак дотам нямаше да се стигне, не и с Берелайн — фръцлата му с фръцла все още си въобразяваше, че може да го спечели. А още на следващата заран той вече командваше, кротко отхвърляйки всяко възражение, като мъж, за когото една жена знае, че трябва да е силна, за да го заслужи, да му е равна. Естествено, трябваше да го ухапе преди това. Да е властен мъжът ти е нещо чудесно, стига да не си въобрази, че той ще командва непрекъснато. Да се смее ли? Ха, че тя беше готова да запее!
— Мейгдин, струва ми се, че в края на краищата ще… — и млъкна, като видя тримата конници, с всичка сила препускащи през снега към тях.
— Зайци поне има достатъчно, милейди — каза Алиандре от високия си бял кон до Лястовица, — но все пак се надявах, че… Кои са тези? — Соколът й помръдна върху дебелата й ръкавица и звънчетата, вързани за краката му, звъннаха. — Приличат ми на някои от вашите хора, милейди.
Файле кимна мрачно. И тя ги беще познала. Парелеан, Арела и Ласайл. Но какво търсеха тук?
Тримата дръпнаха юздите пред нея и от задъханите им коне блъвнаха облаци пара. Парелеан гледаше точно толкова ококорено, колкото и пъстрият му жребец. Ласайл, чието бледо лице беше скрито под дълбоката качулка на наметалото й, преглъщаше тревожно, а тъмното лице на Арела изглеждаше посивяло.
— Милейди — каза припряно Парелеан. — Ужасна вест! Масема се среща със сеанчанците!
— Със сеанчанците? — възкликна Алиандре. — Не е възможно да е повярвал, че точно те ще се преклонят пред лорд Дракона!
— Може да е по-просто — каза Берелайн от гърба на показно красивата си бяла кобилка от другата страна на Алиандре. След като го нямаше Перин, когото да се опитва да впечатли, тъмносинята й рокля за езда беше доста скромна, с деколте почти до брадичката. Все още трепереше от студ. — Масема не обича Айез Седай, а сеанчанците държат жените, можещи да преливат, като пленнички.
Файле цъкна с език в досада. Ужасна вест наистина, стига да беше вярна. И можеше само да се надява, че на Парелеан и останалите им е останало достатъчно ум поне да се престорят, че просто са го чули случайно. Все пак трябваше да се увери, и то бързо. Перин можеше вече да е при Масема.
— Какво доказателство имате, Парелеан?
— Говорихме с трима селяни, които са видели голяма летяща твар преди три нощи, милейди. Тя донесла една жена, която била отведена при Масема и останала с него три часа.
— Успяхме да я проследим по пътя, докъдето е отседнал Масема в Абила — добави Ласайл.
— И тримата мъже смятаха, че съществото ще да е твар на Сянката — намеси се Арела, — но ни се стори, че са искрени.
— Трябва да отида в Абила — каза Файле и стисна юздите на Лястовица. — Алиандре, вземи Мейгдин и Берелайн със себе си. — Във всеки друг момент стиснатите устни на Берелайн при тези думи щяха да я развеселят. — Парелеан, Арела и Ласайл ще ме придружат…