Выбрать главу

Annotation

1260 година. Рицар тамплиер с тайнствено тъмно минало, фанатичен монах доминиканец, екзотична дъщеря на татарски хан и много исторически личности оживяват в напрегнато пътуване по Пътя на коприната. Заснежени планини, огнени пустини и враждебни номади ги съпровождат към неизвестното. Монахът е пратеник на папата, рицарят трябва да му съдейства в изпълнението на сложната задача да уговори важен съюз и да посее християнството сред непознати народи, а от жената воин се изисква да ги преведе през Покрива на света.

Политика, сблъсъци, противоречия между героите, добро и зло, любов и омраза, грях и доброта в увлекателен разказ за епични приключения от Светата земя до Монголската империя.

Колин Фалконър е роден през 1953 г. в Северен Лондон. Амбицията му да стане професионален футболист го отвежда през 1974 г. в Австралия, където е нает от местен отбор. Първоначално работи като журналист на свободна практика. Живее в градче в Западна Австралия. От 1990 г., пише трилъри, исторически романи и детски книги. Автор е на сатирични произведения, телевизионни, радиосценарии и публицистика. Романите на Колин Фалконър са преведени на 20 езика и са публикувани в 23 страни, Българските читатели го познават от неговия световен бестселър „Харем“.

„Тамплиерите, Чингис хан, Хубилай хан и Монголската империя са популярни теми в историческите романи, но ПЪТЯТ НА КОПРИНАТА ги кара да оживеят в драматичен сблъсък.“

Historical Novel Review

Пролог

Част I

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

12

13

14

15

16

Част II

18

19

20

21

22

23

24

25

26

27

28

29

30

31

32

33

34

35

36

37

38

39

40

41

42

Част III

44

45

46

47

48

49

50

51

52

53

54

55

56

57

58

59

60

61

Част IV

63

64

65

66

67

68

69

70

Част V

72

73

74

75

76

77

78

79

80

81

82

83

84

85

86

87

88

89

90

91

92

93

Част VI

95

96

97

98

99

100

101

102

103

104

105

Част VII

107

108

109

110

111

112

113

114

115

116

117

118

119

Част VIII

121

122

123

124

125

126

127

128

129

130

131

132

133

134

135

136

137

Епилог

Речник

Информация за текста

notes

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

12

13

14

15

16

17

18

19

20

21

22

23

24

25

26

27

28

29

Тази книга се посвещава на прекрасната ми Даяна, която излекува крилото ми и ме научи отново да летя.

Благодарности

Работата по Пътя на коприната отне много години и бих искал да благодаря на хората, които най-накрая я подготвиха за печат. Най-напред благодаря на агента си Патрик Уолш, чийто ентусиазъм съпроводи моята история от предложения за преглед ръкопис до ръцете на невероятния Антъни Чийтам от Корвус, Атлантик.

Изразявам своята благодарност към всички в Корвус, които работиха по книгата заедно с мен, най-вече на Ник Чийтам и Рина Джил, те и двамата бяха нейни поддръжници, както и на прекрасния ми редактор, Лора Палмър, която ѝ придаде завършен вид, ред по ред. Хиляди благодарности на Риченда Тод за коментарите и предложенията ѝ по ръкописа. Благодаря на всички ви. Специални благодарности и на Тим Кърноу, мой приятел, откакто се помня, който беше с мен в добри и лоши времена и познава историята, както и историята на историята, по-добре от всеки друг.

Благодаря и на шофьора, който ни закара до пещерите в Турфан и ни свали от острите скални зъбери, след като се счупи кормилната ос на високопроходимия джип. Искаше ми се да си спомнях името му. Вероятно имам посттравматична амнезия. Благодарности и към шофьора на автобуса, който ни закара извън Урумки и макар да шофираше в платното за насрещно движение със запалени фарове, някак успяваше да се размине с всички коли, които се движеха срещу нас. Може би следващия път трябва да понамали уискито на стоянките за почивка!

Пролог

Лион, Франция

В 1293 година от рождението на нашия Господ

Откриха го в покритата галерия на манастирския двор. Лежеше по гръб, по брадата му имаше лед. Замаяно бълнуваше за някакъв рицар тамплиер, за възложена от папата тайна мисия, за красива жена, яздеща бяла татарска кобила. Събратята му монаси го отнесоха в килията му и го положиха на твърдото и тясно легло, което беше негово през последните двайсет години. Вече беше стар човек и нямаше какво да се направи. Очите му светеха със студения блясък на смъртта. Един от монасите отиде да потърси абата, за да може старецът да направи последната си изповед.