Брандън Сандърсън
Пътят на кралете
Том I
За Емили,
която е по-търпелива,
по-мила
и по-прекрасна,
отколкото мога да изразя с думи.
Но все пак опитвам.
Благодарности
Завърших първата чернова на Пътят на кралете през 2003, но работата ми по отделни части от книгата започна още в края на деветдесетте години. Някои нишки от романа стигат още по-далеч назад в ума ми. Никоя от моите книги не е улягала по-дълго; прекарах повече от десетилетие в изграждането на този роман. И затова не е изненадващо, че много хора са ми помагали с него. Ще бъде невъзможно да спомена всички — просто паметта ми не е толкова добра. Но има неколцина основни действащи лица, на които бих искал да благодаря най-дълбоко.
Първата е моята съпруга Емили, на която е посветена книгата. Тя даде много от себе си, за да излезе романът. Това включваше не само да чете ръкописа и да дава съвети, но и да се лиши от съпруга си за дълги периоди по време на писането. Ако вие, читатели, имате възможността да я срещнете, може би ще е редно да й поблагодарите. (Обича шоколад).
Както винаги, моите отлични редактор и литературен агент — Моше Федер и Джошуа Баймс — работиха доста усилено по романа. Специално трябва да се отбележи, че Моше не получава допълнително заплащане, когато неговите автори му предоставят чудовища от по четиристотин хиляди думи. Но той редактира романа, без да се оплаква; помощта му бе неоценима, за да се получи книгата, която сега държите. Освен това накара Ф. Пол Уилсън да прегледа медицинските сцени, от което те спечелиха много.
Специални благодарности и за Хариет Макдугъл — една от най-големите редакторки на нашето време, която само от добро сърце прегледа този роман ред по ред. Почитателите на Колелото на времето я познават като човека, който откри Робърт Джордан, редактира съчиненията му и накрая се омъжи за него. Напоследък тя не работи много извън Колелото на времето и по тази причина за мен бе голяма чест смирено да получа нейния принос и помощ. Алан Романчук, който работи с нея, също трябва да получи признателност за улесняването на това издание.
В издателството Тор Букс получих огромна помощ от Пол Стивънс. Той е нашата свръзка за книгите ми в издателството и свърши изумителна работа. Моше и аз сме късметлии, че имаме неговата подкрепа. Също така Ирен Гало — художественият директор — бе чудесна, отзивчива и търпелива в отношенията си с един натрапчив автор, който искаше да направи някои смахнати неща с рисунките в своята книга. Много благодарности за Ирен, Джъстин Голенбок, Грег Колинс, Карл Голд, Нейтън Уивър, Хедър Сондърс, Мерил Грос и целия екип на издателството Тор Букс. Дот Лин, която беше мой публицист до пускането на тази книга (и сега работи по добавянето на няколко букви пред името си), оказа прекрасна помощ не само по професията си, но и със съвети и с хвалебствена колонка в Ню Йорк. Благодаря на всички ви.
Като заговорихме за изкуство, може би забелязвате, че рисунките в тази книга са много повече, отколкото е обичайно да откриете в един епос от жанра фентъзи. Това се дължи на изключителните усилия на Грег Кол, Айзък Стюарт и Бен Максуийни. Те се потрудиха здраво и преработваха илюстрациите много пъти, за да се получат както трябва. Работата на Бен по скиците от бележника на Шалан е просто красива — слива моето въображение с неговата художествена интерпретация. Айзък, който илюстрира и романите Мъглороден, стигна далеч отвъд обичайните очаквания към него. Работата до късно през нощта и строгите крайни срокове бяха нещо нормално за тази книга. Той заслужава похвала. (Ако се чудите — заглавията на главите, картите, форзаците и страниците от бележниците на Навани са негово дело).
Както винаги, групата ми от курса по писане оказа удивителна помощ. Към тях се присъединиха и неколцина алфа– и бета-читатели. Без определен ред, това са: Карън Алстрьом, Джоф и Рейчъл Бийсинджър, Итън Скарстед, Нейтън Хетфилд, Дан Уелс, Кейлин ЗоБел, Алан и Жанет Лейтън, Янси Олд, Кристина Куглер, Стив Даймънд, Брайън Дьоламбр, Джейсън Дензъл, Мишел Трамъл, Джош Уокър, Крис Кинг, Остин и Адам Хъси, Брайън Т. Хил и онзи приятел Бен, чието име не мога да напиша правилно. Сигурно забравям някои от вас. Всички вие сте чудесни хора и само да можех, щях да ви дам Бронечерупки.
Уф. Благодарностите станаха епически. Но все пак останаха още няколко души, които е нужно да спомена. Пиша тези думи точно година след наемането на Питър Алстрьом Неизбежния за мой личен асистент, помощник в редактирането и допълнителен мозък. Ако прегледате страниците с благодарностите в предишни книги, винаги ще го намерите. В продължение на години той ми е скъп приятел и адвокат на моите съчинения. Сега имам късмета той да работи за мен на пълно работно време. Днес стана в три сутринта да подготви последната коректура на книгата. Друг път, като го видите на някоя сбирка, купете му бучка сирене.