При предишните господари Каладин беше искал да му плащат заплатата. Те винаги намираха как да го измамят — удържаха му за подслон, за храна. Такива си бяха светлооките. Рошоне, Амарам, Катаротам… Всеки светлоок, когото Каладин познаваше от времето си като свободен човек и сега като роб, беше развален до сърцевината, въпреки външната осанка и красота. Бяха като разложени трупове, облечени в прекрасни коприни.
Другите роби продължаваха да говорят за кралската армия и за справедливостта. Справедливост? Каза си Каладин, облегнат на дъските. Не съм убеден, че има такова нещо. Но все се чудеше. Това беше армията на краля — армиите на всичките десет върховни принцове — дошла да изпълни Договора за Отмъщение.
Ако имаше едно нещо, което той все още си позволяваше да желае, беше възможността да вземе копието. Да се бие отново, да опита да открие пътя към предишната си същност. Човек, който се грижи.
Ако можеше да го намери някъде, това беше мястото.
5
Еретичката
„Виждал съм края и съм чувал да го назовават. Нощта на Скърбите, Истинското Опустошение. Вечната Буря.“
Шалан не очакваше Ясна Колин да е толкова красива.
Величествена, зряла красота, каквато можеш да очакваш от портрета на някой учен с историческо значение. Шалан разбра, че наивно е очаквала Ясна да е грозновата стара мома, като строгите бавачки, които я бяха обучавали преди години. Как иначе да си представя човек еретичка, която е навлязла отдавна в тридесетте си години и все още не е омъжена?
Ясна нямаше нищо общо с това. Беше висока и стройна, с чиста кожа, тънки черни вежди и гъста, тъмна като оникс, коса. Част от косата й беше вдигната и оплетена около малко спираловидно златно украшение и забодена с две дълги игли. Останалата част се спускаше зад врата й на ситни стегнати къдрици. Даже и така оплетена и накъдрена, косата достигаше до раменете на Ясна — ако беше спусната, щеше да е дълга колкото косата на Шалан, която стигаше под средата на гърба й.
Имаше ъгловато лице и проницателни бледолилави очи. Слушаше някакъв мъж, облечен в роба в опалено оранжево и бяло — кралските цветове на Карбрант. Нейно Сиятелство Колин беше с няколко пръста по-висока от мъжа — явно мълвата за високия ръст на алетите не беше преувеличена. Ясна съзря Шалан, забеляза я и се върна към разговора си.
Отче на Бурята! Тази жена беше сестра на крал. Сдържана, подобна на статуя, безукорно облечена в синьо и сребристо. Също като роклята на Шалан, и тази на Ясна се закопчаваше отстрани и имаше висока яка, само че Ясна имаше доста по-пълни гърди от Шалан. Полите на роклята бяха свободни от талията надолу и щедро се стелеха по пода. Ръкавите бяха дълги и пищни, левият — закопчан върху скритата ръка.
На свободната си ръка носеше особено украшение — два пръстена и гривна, свързани с няколко верижки, между които на опакото на ръката имаше триъгълник от скъпоценни камъни. Превръщател — думата се използваше и за хората, които извършваха процеса, и за самия фабриал, който го правеше възможен.
Шалан предпазливо влезе в помещението, за да опита да огледа по-добре едрите блестящи скъпоценни камъни. Сърцето й заби малко по-бързо. Превръщателят изглеждаше еднакъв с онзи, който тя и братята й бяха намерили във вътрешния джоб на дрехата на баща им.
Ясна и мъжът с робата се запътиха към Шалан, като продължиха да разговарят. Как щеше да реагира Ясна сега, когато повереницата най-сетне я настигна? Щеше ли да е ядосана заради забавянето на Шалан? Шалан нямаше вина за това, но хората често имат неразумни очаквания към по-ниско поставените от тях.
Също като голямото помещение, и този коридор беше врязан в скалата, но много по-богато украсен със сложни окачени лампи със заредени със Светлина скъпоценни камъни. Повечето бяха тъмновиолетови гранати, от не толкова ценните камъни. Дори и така, само заради броя на камъните, които висяха и сияеха във виолетово, една лампа струваше малко състояние. Но Шалан се впечатли повече от симетрията и красотата на кристалите отстрани на лампите.
Когато Ясна приближи, Шалан дочу част от думите й.