Войниците метнаха копията, а Сет остана неподвижен, с ръка върху рамката на вратата. Обратното Оттласкване изискваше той да е в постоянен допир, но отнемаше сравнително малко Светлина на Бурята. През това време всичко, което се приближаваше към него — особено по-леките предмети — биваше привлечено към самото Оттласкване.
Копията в полет промениха посоката си, разделиха се около него и се забиха в дървената рамка. Когато усети удара, Сет скочи във въздуха и се Оттласна към дясната стена, а стъпалата му шляпнаха върху камъка.
Той веднага преобърна перспективата си. В неговите очи не той, а войниците стояха на стената и кървавочервеният килим се стелеше между тях като дълъг гоблен. Сет се стрелна надолу по коридора, удряйки с Вълшебния меч, сечейки през шиите на двама мъже, които бяха хвърлили копията по него. Очите им изгоряха и те рухнаха.
Останалите стражи в коридора започнаха да изпадат в паника. Някои опитаха да го нападнат, други крещяха за още подкрепления, докато трети се свиваха ужасени пред него. Нападателите бяха в затруднение — бяха дезориентирани от странното положение да удрят по някого, който виси на стената. Сет посече няколко, после се завъртя във въздуха, сви се на кълбо и се Оттласна отново на пода.
Приземи се сред войниците. Напълно обкръжен, но с Вълшебния меч в ръка.
Според легендата, първо Сияйните рицари носели Вълшебни мечове преди безброй векове. Дарове от техния бог, които им позволявали да се сражават с чудовища от скала и пламък, високи десетки стъпки — врагове с горящи от омраза очи. Пустоносните. Когато кожата на врага ти е корава като самия камък, стоманата е непотребна. Изисква се нещо божествено.
Сет се изправи, белите му дрехи се гънеха, стискаше здраво челюсти, заради греховете, които извършваше. Замахна, оръжието му проблясваше с отразена светлина от лампите. Елегантни, широки махове. Трима от войниците, един подир друг. Не можеше нито да запуши уши и да не чува виковете след това, нито да не гледа как мъжете падат. Рухваха около него като играчки, съборени от небрежното подритване на някое хлапе. Ако Острието докоснеше гръбнака на човек, той умираше с горящи очи. Ако прережеше вътрешността на крайник, убиваше крайника. Един войник с олюляване се отдалечи от Сет, а ръката му непотребна се поклащаше от рамото. Повече нямаше да може да я чувства или да я използва.
Сет сведе Вълшебния си меч, застанал сред труповете с изпепелените очи. Тук, в Алеткар, хората често говореха за легенди — за трудно спечелената победа на човешкия род над Пустоносните. Но когато оръжията, създадени да се борят с кошмарите, бяха обърнати срещу обикновените войници, човешкият живот наистина се обезцени.
Сет се обърна и продължи по пътя си, обутите му в чехли крака стъпваха по мекия червен килим. Вълшебният меч блестеше сребърен и чист, както винаги. Когато човек убиваше с Острие, кръв нямаше. Това приличаше на знак. Вълшебният меч беше просто инструмент; не можеше да бъде обвиняван за убийствата.
Вратата в края на коридора рязко се отвори. Сет застина, когато групичка войници се втурна навън, тикайки мъж в кралски одежди, чиято глава беше приведена, сякаш за да избегне стрели. Войниците бяха в тъмносиньо, цвета на Кралската гвардия, и труповете не ги накараха да спрат и да се помайват. Бяха подготвени за това, което един Мечоносец може да стори. Отвориха една странична врата и изтикаха повереника си през нея, като неколцина сведоха копията си към Сет, докато излизаха назад.
От покоите на краля пристъпи друга фигура; човекът носеше блестяща синя броня, изработена от плавно застъпващи се плочки. За разлика от обикновените ризници обаче, в свръзките на тази не се забелязваше кожа или оплетка — само по-малки плочици, които прилягаха с майсторска точност. Бронята беше красива, синьото беше подчертано със златни ивици по краищата на всяка плочка, шлемът беше украсен с три вълнички рогоподобни крилца.
Вълшебна броня, обичайното допълнение към Вълшебния меч. Новодошлият носеше и меч — огромен, цели шест стъпки Вълшебен меч; по дължината на острието имаше шарка във вид на огнени езици; оръжие от сребрист метал, което блестеше и сякаш светеше със собствена светлина. Оръжие, предназначено да посича божества на мрака, по-голямо подобие на носеното от Сет.