С това трябва много да се внимава, помисли Каладин.
Сил пърхаше зад отряда във вид на вихрушка от почти прозрачни листенца. Нещо след нея привлече погледа на Каладин: униформен войник водеше група окаяни дрипави мъже. Най-сетне. Чакаше новите попълнения. Махна отсечено на Скалата. Рогоядецът кимна; щеше да продължи тренировката. Бездруго беше време за почивка.
Каладин изтича по склона в края на дърводелския двор и стигна горе, точно когато Газ посрещаше новодошлите.
— Жалка сбирщина — рече сержантът. — Мислех, че последния път са ни пратили отрепките, обаче тези тук…
Ламарил сви рамене.
— Сега са твои, Газ. Разпределяй ги както искаш.
Тръгна си заедно с войниците и остави нещастните новаци. Някои бяха прилично облечени; те бяха наскоро заловени престъпници. Останалите имаха робски клейма на челата си. При вида им Каладин трябваше да се пребори с чувствата си. Все още се намираше на самия крайчец на шеметна стръмнина; една погрешна стъпка щеше да го запрати обратно в отчаянието.
— Стройте се, кремлинги такива! — нареди Газ, измъкна тоягата си и я размаха. Съзря Каладин, но нищо не каза.
Мъжете припряно се подредиха.
Газ ги преброи и подбра по-високите.
— Вие петимата сте в Мост Шест. Запомнете. Забравите ли, ще заповядам да ви бият с камшик. — Подбра следващата групичка. — Вие шестимата сте в Мост Четиринадесет. Четиримата от края в Мост Три. Ти, ти и ти в Мост Едно. Мост Две няма нужда… Вие четиримата сте в Мост Седем.
Това бяха всички.
— Газ — обади се Каладин, скръстил ръце. Сил кацна на рамото му, листенцата се превърнаха в млада жена.
Газ се обърна към него.
— В Мост Четири останаха тридесетима годни.
— Шести и Четиринадесети имат по-малко.
— И в двата са по двадесет и девет, а ти току-що им даде голямо ново попълнение. А в Мост Едно са тридесет и седем, пък ти прати и при тях трима нови.
— Вие не загубихте никого при последния пробег и…
Каладин улови сержанта за раменете, когато онзи опита да се отдалечи. Газ се сви и вдигна тоягата.
Опитай само, помисли Каладин и се втренчи в окото на Газ. Почти му се щеше сержантът да го удари.
Газ стисна зъби.
— Хубаво. Един човек.
— Аз ще го избера — отговори Каладин.
— Както щеш. Всичките бездруго са негодни.
Каладин отиде при новите. Бяха се скупчили по мостове, както Газ ги беше разпределил. Каладин незабавно прикова вниманието си към по-високите мъже. Изглеждаха добре хранени като за роби. Двама изглеждаха сякаш…
— Ей, ганчо! — провикна се някой от друга групичка. — Ей! Струва ми се, че искаш да вземеш мен.
Каладин се обърна. Един нисък слабоват мъж му махаше. Имаше само една ръка. Кой го беше зачислил за мостови?
Ще спре една стрела. Това е всичко, за което са годни някои от мостовите в очите на началствата, помисли Каладин.
Мъжът имаше кестенява коса и матова кожа, малко по-тъмна от алетската. Ноктите на ръката му бяха оцветени в сиво и кристални, значи беше хердазиец. Повечето от новодошлите изглеждаха смазани и безучастни, но този мъж се усмихваше, макар на челото му да личеше робско клеймо.
Белегът е стар, прецени Каладин. Или досега е имал добър господар, или някак е устоял и не се е пречупил. Човекът явно не разбираше какво го очаква. Никой не би се усмихвал, ако знае.
— Можеш да ме използваш — обади се той. — Ние, хердазийците, сме отлични бойци, гон. — Последната дума явно беше обръщение към Каладин. — Един път, видиш ли, се бих с цели трима мъже, бяха пияни и изобщо, ама ги бих. — Говореше много бързо и с недодялано произношение, сливаше и замазваше думите.
От него щеше да излезе ужасен мостови. Може би щеше да е в състояние да носи моста на рамене, но не и да го мести. Даже изглеждаше малко позаоблен в кръста. В който и отряд да попаднеше, щяха да го сложат най-отпред, да отнесе една стрела и да се отърват от него.
Трябва да правиш всичко, за да оцелееш, сякаш му нашепваше един глас от миналото. Превърни слабостта в предимство…
Тиен.
— Отлично — продума Каладин и посочи. — Вземам онзи хердазиец там отзад.