— Какво? — отвърна Газ.
Ниският мъж се дотътри при Каладин.
— Благодарско, ганчо! Ще се радваш, че избра мен.
Каладин си тръгна, без да погледне Газ. Сержантът се почеса.
— Наду ми главата, за да вземеш тоя еднорък запъртък ли?
Вместо да му отговори, Каладин се обърна към хердазиеца.
— Защо поиска да дойдеш с мен? Не знаеш кой отряд какъв е.
— Можеше да избереш само един. Значи само един щеше да е специален, другите — не. Имам добро предчувствие за теб. Виждам го в очите ти, ганчо. А какво е мостови отряд?
Каладин установи, че се усмихва заради безгрижното държание на човека.
— Ще видиш. Как се казваш?
— Лопен. Някои от братовчедите ми викат Лопенът, понеже не са чували друг да се нарича така. Питах много, сто човека… или двеста… абе, много, казвам ти. И никой не беше чувал такова име.
Каладин се удиви на пороя от думи. Не млъкваше ли този човек, поне да си поеме дъх?
Мъжете от отряда тъкмо почиваха. Големият мост беше оставен странично, за да им пази сянка. Петимата ранени също бяха тук и бъбреха; даже Лейтен беше станал, което беше доста окуражаващо. Много му беше трудно да ходи с този премазан крак. Каладин стори всичко по силите си, но Лейтен щеше да куца до края на живота си.
Само Дабид не разговаряше с останалите; все още беше тъй потресен от битката. Следваше другарите си, но не говореше. Каладин вече се боеше, че Дабид никога няма да се възстанови от умственото изтощение.
Хобер — кръглоликият мъж с раздалечени зъби, който беше ранен от стрела в крака — ходеше без патерица. Не след дълго щеше отново да тича с моста, което също беше добре. Имаха нужда от всеки чифт ръце.
— Отговаря за казармата — обясни Каладин на Лопен. — В купчината отзад има одеяло, сандали и елек за теб.
— Добре — отвърна Лопен и се потътри натам. Пътем махна на някои от мъжете.
Скалата се приближи до Каладин и скръсти ръце.
— Новото попълнение?
— Да.
— Газ би ни дал само такъв, предполагам — въздъхна Скалата. — Трябваше да очакваме нещо подобно. Отсега нататък ще ни дава само най-най-негодните.
Каладин се изкушаваше да каже нещо в съгласие, но се поколеба. Сил вероятно щеше да го приеме като лъжа и да се подразни.
— Новият начин за носене на моста — продължи Скалата. — Не е много полезен, мисля. Е…
Млъкна, когато над лагера се разнесе тръбен призив и отекна от каменните сгради като далечен рев на пропастно чудовище. Каладин се напрегна. Неговите хора бяха на смяна. Притеснен зачака третият сигнал.
— Строй се! — викна Каладин. — Да тръгваме!
За разликата от останалите деветнадесет отряда, които бяха на смяна, мъжете от Мост Четири не се щураха объркано, а се събраха в ред. Лопен, вече с елек, се завтече навън, ала поспря и огледа четирите взвода, без да знае какво да прави. Ако Каладин го сложеше в предната редица, Лопен щеше да загине, накълцан на парчета. Ала на всяко друго място само щеше да бави хората.
— Лопен! — провикна се Каладин.
Едноръкият отдаде чест. Да не би да си въобразява, че наистина е във войската?
— Виждаш ли бурето с дъждовната вода? Иди да вземеш мехове от чираците на дърводелците. Казаха ми, че можем да заемем няколко. Напълни колкото смогнеш и ни настигни по склона.
— Слушам, ганчо.
— Вдигай моста! — викна Каладин и зае място в предната редица. — Носи на рамо!
Мост Четири тръгна. Някои от другите отряди още се трупаха пред казармите си, а през това време хората на Каладин вече минаха през дърводелския двор. Първи слязоха по склона и стигнаха първия постоянен мост още преди армията да се строи. Тук Каладин им нареди да снемат моста и да чакат.
Не след дълго Лопен дотърча по склона. За всеобща изненада, с него бяха и Хобер и Дабид. Не бяха в състояние да се движат бързо, не и при куцането на Хобер, но бяха сглобили нещо като носилка от брезент и две летви. В средата на носилката се мъдреха поне двадесет мяха с вода. Тримата се качиха при отряда.
— Това какво е? — попита Каладин.
— Каза ми да донеса каквото мога, гон — отвърна Лопен. — Е, взехме това от дърводелците. Казаха, че с него носят дървен материал, а сега не им трябва, така че го взехме и ето ни тук. Нали така, мули? — последното се отнасяше до Дабид, който само кимна.
— Мули?
— Ще рече „ням“. Щото май не говори много — поясни Лопен и сви рамене.