— Разбирам. Е, добра работа. Мост Четири, по местата. Иде останалата част от армията.
Следващите няколко часа протекоха според очакванията им. Отвратителни условия. Носене на тежкия мост през платата. Водата се оказа особено полезна. От армията от време на време даваха вода на мостовите, но не толкова често, колкото беше нужно на хората. Пиенето на вода след всяко плато беше като да имаш пет-шест човека повече в отряда.
Но истинската разлика дойде от тренировките. Хората от Мост Четири вече не рухваха от изтощение всеки път, когато спуснеха моста. Работата си оставаше тежка, но телата им бяха подготвени. Каладин долови не един изпълнен с изненада или завист поглед от другите мостове, когато хората му се смееха и разговаряха, вместо да паднат на земята. Пробегът с моста веднъж седмично — както правеха другите — просто не беше достатъчен. Допълнителното хранене всяка вечер в съчетание с упражненията укрепиха мускулатурата на хората на Каладин и ги подготвиха за работата.
Този пробег беше дълъг, по-дълъг от всички, в които Каладин беше участвал. Придвижваха се в източна посока в продължение на часове. Това беше лош знак. Когато искаха да завземат някое от по-близките плата, често пристигаха преди паршендите. А сега просто тичаха, за да попречат на паршендите да се измъкнат със скъпоценното ядро; нямаше начин да се озоват на място преди противника.
Следователно подходът към платото щеше да е труден. Не сме готови за страничното носене, помисли тревожно Каладин, когато най-сетне приближиха едно грамадно плато с необикновена форма. Чувал беше за него — наричаха го Кулата. Тук нито една от алетските армии не беше печелила скъпоценно ядро.
Снеха моста над предпоследната пропаст, наместиха го и Каладин изпита мрачно предчувствие, когато съгледвачите се прехвърлиха. Кулата имаше клиновидна форма, беше неравна и в източния й край се издигаше стръмно възвишение. Садеас беше довел голям брой войници — платото беше огромно и позволяваше разгръщането на многочислена армия. Каладин зачака изтощен. Може пък да имат късмет и паршендите вече да са си тръгнали със скъпоценното ядро. Толкова навътре в Равнините, това беше възможно.
Съгледвачите бързо се върнаха.
— Вражески редици на отсрещния рид! Още не са отворили какавидата!
Каладин тихо изпъшка. Армията започна да минава по моста. Хората от Мост Четири се обърнаха към водача си с мрачни и печални лица. Знаеха какво ще последва. Някои от тях, вероятно повечето, нямаше да оцелеят.
Щеше да е много тежко този път. При предишните пробези Мост Четири разполагаше с някакъв резерв. Когато губеха четирима или петима, все пак смогваха да продължат. Сега бягаха само тридесет. Всяка загуба щеше да ги забави чувствително, а ако се лишаха от четирима или петима, щяха да се олюляват или дори да паднат. Случеше ли се това, паршендите щяха да се съсредоточат изцяло върху тях. Каладин беше виждал по-рано подобно нещо. Когато някой мост започнеше да се олюлява, паршендите се нахвърляха върху него.
Освен това, когато някои от отрядите забележимо намалееше, паршендите винаги го обстрелваха, за да го свалят. Мост Четири беше в беда. Този пробег като нищо можеше да завърши с петнадесет или двадесет жертви. Трябваше нещо да се направи.
Това беше.
— Сгъсти се — нареди Каладин.
Помръкналите мъже се приближиха.
— Ще носим моста странично — тихо каза Каладин. — Аз ще водя. Когато завивам, бъдете готови да тръгнете в същата посока.
— Каладин — отвърна Тефт, — страничното носене е бавно. Хрумването беше интересно, обаче…
— Вярваш ли ми, Тефт? — попита Каладин.
— Хмм, предполагам. — Посивелият мъж огледа останалите. Каладин забеляза, че повечето от тях не му вярваха или поне не напълно.
— Ще проработи — настойчиво отговори Каладин. — Ще ползваме моста като щит срещу стрелите. Трябва да бързаме пред останалите мостове. Трудно ще е да ги надбягаме, когато носим моста странично, но само това мога да измисля. Ако не свърши работа, аз ще съм най-отпред и ще падна първи. Ако умра, пак минете към носене на рамо. Упражнявали сме това. Тогава ще се отървете от мен.
Мъжете мълчаха.
— А ако не искаме да се отървем от теб? — попита дълголикият Натам.
Каладин се усмихна.
— Тогава тичайте бързо и следвайте моята команда. Ще обръщам изненадващо по време на бягането, така че имайте готовност да сменяте посоката.