Далинар стана и погледна почти празната чаша, отиде до масичката с напитките и я напълни отново. Откритието, че не е луд, би трябвало да помогне нещата да се изяснят, но вместо това го остави по-неспокоен. Ами ако Пустоносните стояха зад виденията? Според някои от чутите от него истории те можеха да овладяват телата на хората и да ги карат да вършат зло. А ако бяха от Всевишния, каква бе целта им?
— Трябва да помисля за всичко това — завърши той. — Денят беше дълъг. Моля, бих желал да остана насаме с мислите си.
Ренарин стана, сведе глава в знак на уважение и се насочи към вратата. Навани стана по-бавно; лъскавата й рокля прошумя, докато поставяше чашата си на масата, а после отиде да вземе болкоуспокояващия фабриал. Ренарин излезе, Далинар отиде до вратата и зачака Навани да доближи. Нямаше намерение отново да я остави да му заложи капан, докато са насаме. Войниците му бяха там, и тя можеше да ги види. Добре.
— Въобще ли не си доволен? — запита го тя и се опря с една ръка на касата на вратата.
— Доволен?
— Не полудяваш.
— Но не знаем дали не съм манипулиран или не. Всъщност сега има повече въпроси от преди.
— Виденията са благословия — отговори му тя и положи свободната си ръка на неговата. — Усещам го, Далинар. Не виждаш ли колко е хубаво?
Далинар срещна красивите й светловиолетови очи. Бе толкова разсъдлива и умна. Колко желаеше да може да й се довери напълно.
Към мен е проявявала само чест. Никому не каза за плановете ми да абдикирам. Досега не се е опитала да използва виденията ми срещу мен. Засрами се, че някога се е притеснявал, че тя може и да го направи.
Тя бе чудна жена, Навани Колин. Чудна, великолепна, опасна жена.
— Виждам още притеснения — изрече той. — И още опасности.
— Но, Далинар, учените, историците и фолклористите могат само да си мечтаят за твоите изживявания! Завиждам ти, макар и да твърдиш, че не си виждал забележителни фабриали.
— Древните не са имали фабриали, Навани. Сигурен съм в това.
— И това променя всичко, което сме смятали, че знаем за тях.
— Предполагам.
— Хайде, Далинар — въздъхна тя. — Нищо ли вече не пробужда страст в теб?
Далинар вдиша дълбоко.
— Твърде много неща, Навани. Отвътре се усещам като кълбо змиорки, чувствата ми лазят едно върху друго. Истината за тези видения е обезпокоителна.
— Въодушевяваща — поправи го тя. — Наистина ли имаш предвид онова, което каза по-рано? Че ми се доверяваш?
— Аз ли съм го казал?
— Каза, че не се доверяваш на писарите си и ме помоли да запиша виденията. В това има определено допускане.
Ръката й все още бе върху неговата. Тя протегна скритата си ръка и затвори вратата към коридора. Той за малко да я спре, но се въздържа. Защо?
Вратата се затвори. Бяха сами. А тя беше толкова красива. Умните, будни очи, светещи от живот.
— Навани — обърна се той към нея и потисна желанието си. — Пак правиш това. — Защо ли я остави?
— Да — отговори тя. — Аз съм упорита жена, Далинар.
В тона й нямаше и следа от игривост.
— Това не е прилично. Брат ми… — той се пресегна към вратата, за да я отвори отново.
— Брат ти — Навани се изплю и по лицето й проблесна гняв. — Защо всички трябва все да се занимават с него? Всеки се безпокои толкова много за един мъртъв човек! Той не е тук, Далинар. Няма го. Липсва ми. Но ми липсва много по-малко, отколкото на теб.
— Пазя паметта му — твърдо отсече Далинар с ръка на резето на вратата.
— Чудесно! Радвам се, че го правиш. Но изминаха шест години и в мен виждат само жената на един покойник! Останалите жени ме забавляват с клюки, но не ме допускат в политическите си кръгове. Мислят ме за реликва. Искаш ли да знаеш защо дойдох толкова бързо?
— Аз…
— Върнах се — продължи тя — понеже нямам дом. От мен се очаква да стоя настрана от важните събития, тъй като съпругът ми е мъртъв! Да се разтакавам наоколо, глезена, но пренебрегвана. Карам ги да се чувстват неудобно. Кралицата, другите жени в двора.
— Съжалявам — произнесе Далинар. — Но аз не…
Тя вдигна свободната си ръка и го удари с нея по гърдите.
— Няма да приема това от теб, Далинар. Бяхме приятели още преди да срещна Гавилар. Все още ме познаваш като човек, а не като сянка от отдавна рухнала династия. Нали?