— Навани — той я отблъсна нежно. — Няма да те изоставя. Това е обещание.
Тя го изгледа, после на лицето й се показа тънка усмивка.
— Добре. Но днес ти започна нещо.
— Аз ли го започнах? — попита я той. Бе едновременно развеселен, объркан, притеснен и засрамен.
— Целувката бе твоя, Далинар — отбеляза нехайно тя, отвори вратата и излезе в преддверието.
— Ти ме прелъсти.
— Какво? Прелъстила съм те?
Погледна го отново.
— Далинар, никога не съм била по-открита и честна.
— Зная — отвърна й той усмихнато. — Това бе прелъстителното.
После леко затвори вратата и въздъхна.
Кръв на бащите ми, защо тези неща никога не може да са прости?
И все пак, противно на собствените му разсъждения, Далинар имаше чувството, че като става по-лош, светът става и по-добър.
62
Три глифи
„Мракът става дворец. Нека властва! Нека властва!“
— Мислиш, че някоя от тях ще ни спаси? — попита Моаш и се намръщи при вида на молитвата, вързана на дясната ръка на Каладин.
Каладин погледна настрани. Бе застанал мирно, докато войниците на Садеас прекосяваха моста им. Хладният пролетен въздух бе приятен сега, след като Каладин започна да работи. Небето беше ясно, безоблачно, а бурегадателите обещаха, че не се задава буря.
Вързаната на ръката му молитва бе проста. Три глифи — вятър, защита, обичани. Молитва към Йезерезе, Отец на Бурите, да защити обичаните хора и приятелите. Беше от простите молитви, предпочитани от майка му. При цялата й изтънченост, щом вплиташе или пишеше молитва, тя бе проста и сърдечна. Носенето на молитвата му напомняше за Хесина.
— Не мога да повярвам, че си платил добри пари за това — продължи Моаш. — Ако има Вестители и те гледат, то не обръщат никакво внимание на мостовите.
— Мисля, че напоследък изпитвам носталгия.
Вероятно молитвата бе безсмислена, но Каладин имаше причина да мисли повече за религията. Животът на робите караше мнозина да не вярват, че някой или нещо наблюдава. И все пак мнозина мостови бяха станали по-религиозни по време на затворничеството си. Два вида хора и две различни отношения. Значеше ли това, че едните са глупави, а другите загрубели — или пък нещо съвсем различно?
— Ще ни видят мъртви, да — обади се Дрей някъде отзад. — Така си е.
Мостовите бяха изтощени. Каладин и хората му бяха принудени да работят в пропастите по цяла нощ. Хашал им бе поставила строги изисквания и настояваше за повече събрано оръжие. За да могат да го доставят, те замениха упражненията с претърсване на мъртъвците.
А пък днес ги събудиха за сутрешен пробег с моста само след три часа сън. Клюмаха в редицата, а още не бяха достигнали спорното плато.
— Така да бъде — продума кротко Белязаният от другия край на редицата. — Искат ни мъртви? Е, аз няма да се дам. Ще им покажем какво значи смелост. Могат да се крият зад мостовете ни, докато настъпваме.
— Това не е победа — възрази Моаш. — Предлагам да нападнем войниците. Веднага.
— Нашите войски? — попита Сигзил, обърна глава и погледна покрай редицата.
— Разбира се — продължи Моаш. — Така и така ще ни убият. Нека отнесем поне няколко от тях със себе си. В името на Преизподнята, защо да не нападнем Садеас? Гвардията му няма да го очаква. Бас ловя, че можем да извадим от строя няколко и да им вземем копията, а после да избиваме светлооки, преди да са ни изклали.
Неколцина мостови измърмориха одобрително, докато войниците продължаваха да преминават.
— Не — каза Каладин. — Това няма да доведе до нищо. Ще сме мъртви още преди да успеем да причиним известно неудобство на Садеас.
Моаш плюна.
— А това ще доведе до нещо? Проклятие, Каладин, чувствам се все едно вече вися на въжето.
— Имам план — продължи Каладин.
Чакаше възраженията. Другите му планове не бяха проработили.
Никой не възрази.
— Хубаво — каза Моаш. — Какъв е?
— Днес ще видите — отговори му Каладин. — Ако е добър, ще ни даде малко време. Ако не, аз ще съм мъртъв.
Обърна се и погледна редицата от лица.
— Ако случаят е такъв, Тефт има нареждане да ви поведе в опит за бягство тази нощ. Още не сте готови, но поне ще имате шанс.