Това бе много по-добре, отколкото да нападат Садеас, докато минаваше по моста.
Хората на Каладин кимнаха; и Моаш изглеждаше доволен. Колкото се противеше в началото, толкова лоялен стана впоследствие. Бе разгорещен, но беше и най-добрият с копието.
Пристигна Садеас, яхнал дорестия си кон, облечен в Бронята, с шлем на главата, но с вдигнат наличник. По случайност премина по моста на Каладин, макар че както винаги можеше да избира измежду двадесет моста. Не удостои Мост Четири дори с поглед.
— Движете се и пресичайте — нареди Каладин след минаването на Садеас. Мостовите прекосиха моста си, Каладин им заповяда да го издърпат и да го вдигнат.
Тежеше повече от всеки друг път. Мостовите затичаха, заобиколиха колоната от войници и се затекоха към следващата пропаст. Далеч назад ги следваше още една армия — в синьо; тя пресичаше пропастите с помощта на някои от мостовите отряди на Садеас. Явно Далинар Колин се бе отказал от тромавите си механични мостове и използваше отрядите на съюзника си, за да пресича. Толкова за „честта“ му и за опазването на живота на мостовите.
В кесията си Каладин държеше много заредени сфери, взети от сарафите срещу по-голямо количество изхабени. Загубата не му се нравеше, но му трябваше Светлината на Бурята.
Бързо достигнаха следващата пропаст. Щеше да е предпоследната, според думите на Матал, съпруга на Хашал. Войниците започнаха да проверяват оръжието си, да се протягат; във въздуха като малки панделки се издигаха духчета на очакването.
Мостовите поставиха моста си и се оттеглиха. Каладин забеляза Лопен и мълчаливия Дабид да се приближават с носилката, пълна с водни мехове и превръзки. Лопен бе закачил носилката на кукичка на кръста си, за да компенсира липсващата ръка. Двамата минаваха между хората от Мост Четири и им даваха вода.
Щом мина покрай Каладин, Лопен кимна към голямата издутина в средата на носилката. Бронята.
— Кога я искаш? — попита той тихо, свали носилката и даде на Каладин мех с вода.
— Точно преди нападението — отвърна Каладин. — Добре си направил, Лопен.
Той му намигна.
— Дори едноръкият хердазиец е два пъти по-полезен от безмозъчния алет. А и докато имам една ръка, мога да направя това — и скришом направи груб жест към маршируващите войници.
Каладин се усмихна, но вече бе твърде нервен, за да се радва. Много време беше минало, откакто бе пускал шеги преди битка. Спомни си, че Тукс му изби този навик преди години.
Внезапно се чу глас:
— Ей, трябва ми малко от това.
Каладин се обърна и видя един войник да се приближава. Точно от вида, който гледаше да избягва в армията на Амарам. Тъмноок, със скромен ранг, човекът бе едър и вероятно го бяха повишили само заради ръста му. Бронята му бе добре поддържана, но униформата под нея беше изцапана и измачкана; ръкавите му бяха навити и под тях се виждаха космати ръце.
Най-напред Каладин реши, че мъжът е видял жеста на Лопен. Но войникът не изглеждаше ядосан. Той бутна Каладин и издърпа меха от Лопен. Войниците, готови да преминат, бяха видели всичко. Техните водни транспорти бяха много по-бавни и доста от хората гледаха хердазиеца и товара му.
Ако оставеха войниците да вземат водата им, щяха да им създадат много неприятен навик и за в бъдеще. Това обаче бе малка неприятност в сравнение с голямата. Ако войниците се стълпяха около носилката, за да вземат вода, щяха да открият торбата с бронята в нея.
Каладин се придвижи бързо и измъкна меха от ръката на войника.
— Имате си отряди за носене на вода.
Войникът погледна Каладин, сякаш не можеше да повярва, че един мостови му се опира. Намръщи се злобно и наведе копието до себе си; дръжката му сочеше към земята.
— Не искам да чакам.
— Колко неприятно — отвърна Каладин, застана пред мъжа и го изгледа право в очите. Наум прокле глупака срещу себе си. Ако се стигнеше до сбиване…
Войникът замръзна, още по-изненадан от недвусмислената заплаха на мостовия. Ръцете на Каладин не бяха масивни като неговите, но пък той бе с един-два пръста по-висок. Колебанието на войника се изписа на лицето му.
Отстъпи, внушаваше му Каладин.
Не. Да отстъпи пред един мостови, когато взводът му го гледа? Мъжът сви ръка в юмрук и кокалчетата на пръстите му изпукаха.
Мигновено целият мостови отряд се събра там. Войникът примигна, а Мост Четири се строи около Каладин в обърната клинообразна формация за атака, с плавни, естествени движения, както той ги бе научил. Всички свиха ръце в юмруци и войникът много добре видя, че вдигането на тежести е направило хората много по-силни от всеки войник.