— Благословен от Бурите — рече Белязаният. — Това е то.
Каладин отхвърли похвалите им; сърцето му още биеше учестено. Беше вцепенен. Замаян от оцеляването си, студен от изразходваната Светлина, изтощен като след трудно бягане през препятствия. Погледна Тефт, вдигна вежда и кимна към кесията на кръста си.
Тефт поклати глава. Той бе гледал; излъчваната от Каладин Светлина на Бурята не можеше да бъде видяна от околните на дневна светлина. И все пак движенията му изглеждаха невероятни, дори и без светлината. За него се разправяха истории и по-рано, но след тази случка щяха да станат още повече.
Каладин се обърна да погледне преминаващите военни части и се сети нещо. Трябваше да се оправя с Матал.
— Стройте се в редица — нареди той на хората.
Те му се подчиниха без голяма охота и се строиха в двоен ред. Пред тях, до моста, стоеше Матал. Изглеждаше притеснен, а и имаше защо. Садеас идваше на кон. Каладин се стегна при спомена как предишната му победа, когато бяха понесли моста странично, бе обърната срещу него. Поколеба се и забърза към моста, където Садеас щеше да мине покрай Матал. Мостовите тръгнаха след него.
Пристигна, точно когато Матал се покланяше на Садеас, издокаран в прекрасната си червена Броня. Каладин и мостовите също се поклониха.
— Аварак Матал — обърна се към него Садеас и кимна към Каладин. — Този човек ми изглежда познат.
— Той е онзи от по-рано, Сиятелни господарю — нервно му отговори Матал. — Същият, който…
— А, да — прекъсна го Садеас. — „Чудото“. И си го изпратил напред като примамка? Би трябвало да размисляш повече, преди да предприемаш подобни мерки.
— Поемам пълната отговорност, Сиятелни господарю — отвърна му Матал в опит да позамаже случая.
Садеас огледа бойното поле.
— Е, за твой късмет това свърши работа. Май ще трябва да те повиша.
Поклати глава.
— Онези диваци практически не стреляха по настъпващите части. Всичките двадесет моста поставени, повечето без почти никакви жертви. Прилича малко на прахосничество. Считай се за похвален. Забележително, как само се промъкваше това момче…
Той подкара коня си и остави Матал и мостовите.
Каладин не бе чувал по-двусмислено повишаване, но и това бе достатъчно. Усмихна се широко, щом Матал се обърна към него и го погледна с бяс.
— Ти… — изсъска той. — Заради теб можеха да ме екзекутират!
— Е, аз пък Ви издействах повишение — отговори му Каладин, докато Мост Четири се строяваше около него.
— Все ще те видя да увиснеш на въжето.
— И това е било правено — отговори му Каладин. — Не стана. Освен това знаете, че отсега нататък Садеас ще очаква аз да съм отпред и да разконцентрирам стрелците. Пожелавам Ви успех, ако опитате да накарате някой друг мостови да го направи.
Лицето на Матал почервеня. Обърна се и тръгна да преглежда останалите отряди. Хората от двата най-близки — Мостове Седем и Осемнадесет — стояха и гледаха Каладин и отряда му. И двадесетте моста били поставени? Почти без жертви?
Отче на Бурите, мина през ума на Каладин, колко ли стрелци са се целили в мен?
— Ти го направи, Каладин! — възкликна Моаш. — Ти откри тайната. Трябва да довършим тая работа. Да я въведем навсякъде.
— Обзалагам се, че мога да избягвам стрелите, ако само това правя — заключи Белязаният. — С достатъчно броня…
— Ще ни трябва повече от една — съгласи се Моаш. — За пет или повече човека, които да тичат наоколо и да привличат стрелите на паршендите.
— Костите — скръсти ръце Скалата. — Това свърши работата. Паршендите така побесняха, че забравиха мостовия отряд. Ако и петимата носят кости на паршенди…
Последното накара Каладин да се замисли. Обърна се и погледна към мостовите. Къде беше Шен?
Ето го. Седеше сам на камъните и гледаше право напред. Каладин и останалите се доближиха. Паршът ги погледна; лицето му бе изкривено от мъка, а по бузите му се стичаха сълзи. Погледна Каладин, видимо потръпна, обърна се на другата страна и затвори очи.
— Седна така, щом видя какво си направил, момко — обади се Тефт и потърка брадичката си. — Може и да не става повече за пробег с моста.
Каладин свали черупката от главата си и разроши коса. Черупката миришеше слабо, въпреки че я бе измил в лагера.