— Твърде отскоро правиш това. Твърде много се натовари.
— „Спаси ги — прошепна Каладин. — Направи невъзможното, Каладин. Но не се насилвай твърде много. Също не се чувствай виновен, ако не успееш.“ Тънко въже, Сил. Толкова тънко…
Неговите хора се върнаха с ранен мостови, тайленец с ъглесто лице със стрела в рамото. Каладин се хвана на работа. Ръцете му все още леко трепереха, но това бе слабо в сравнение с по-рано.
Мостовите се струпаха и загледаха. Той бе започнал да обучава Скалата, Дрей и Белязания, но пред погледите на всички се видя принуден да обяснява.
— Ако натиснете тук, можете да забавите притока на кръв. Това не е много опасна рана, въпреки че едва ли усещането е особено приятно… — пациентът го потвърди с гримаса — … а истинската неприятност ще дойде от инфекцията. Измивате раната, за да е сигурно, че вътре няма останали трески от дърво или парченца метал, и след това зашивате. Мускулите и кожата на рамото ще бъдат много натоварени, затова ви трябва силен конец, за да държи раната затворена. Сега…
— Каладин — гласът на Лопен прозвуча разтревожено.
— Какво? — попита го той разсеяно, все още зает с раната.
— Каладин!
Лопен го нарече по име, а не му каза ганчо. Каладин се изправи и видя дребния хердазиец, застанал зад хората, да сочи към пропастта. Битката се бе отдалечила на север, но един отряд паршенди бе пробил строя на Садеас. Имаха лъкове.
Каладин смаяно наблюдаваше как паршендите се строиха и поставиха стрели на лъковете. Петдесет стрели, всичките насочени към отряда на Каладин. Паршендите явно нехаеха, че се излагат за атака откъм тила. Бяха заети само с едно нещо.
Да унищожат Каладин и мъжете му.
Той изрева да се крият, но се усещаше много муден и уморен. Мостовите се обърнаха, а стрелците опънаха тетивите на лъковете. Хората на Садеас обикновено отбраняваха пропастта, за да не допуснат паршендите да бутнат мостовете вътре и да отрежат пътя им за отстъпление. Този път войниците бяха забелязали, че стрелците не опитват да бутнат мостовете, и не тръгнаха да ги спират. Оставяха мостовите да умрат, вместо да прережат пътя на паршендите към мостовете.
Хората на Каладин бяха в опасност. Превъзходни мишени.
Не, каза си Каладин. Не! Не може да стане така. Не и след като…
Нещо удари строя на паршендите. Самотна фигура в слюденосива броня, с меч, дълъг повече от един човешки ръст. Броненосецът бързо замахна към обърканите стрелци и се вряза в редовете им. Към отряда на Каладин полетяха стрели, но бяха твърде рано пуснати и твърде зле прицелени. Неколцина паднаха наблизо, докато мостовите опитваха да се скрият, но никой не бе поразен.
Паршендите падаха под развъртяното острие на Броненосеца — някои паднаха в пропастта, другите се затичаха назад. Останалите умряха с изгорели очи. След няколко мига отрядът от петдесет стрелци с лък се превърна в купчина трупове.
Почетната гвардия на Броненосеца го настигна. Той се обърна и Бронята му сякаш проблесна, когато вдигна Меча си в знак на уважение към мостовите. После се насочи другаде.
— Това беше той — каза Дрей и се изправи. — Далинар Колин. Чичото на краля!
— Той ни спаси — каза Лопен.
— Да, бе — Моаш отръска прахта от себе си. — Просто видя отряд незащитени стрелци и се възползва от възможността да ги удари. Светлооките не ги е грижа за нас. Нали така, Каладин?
Каладин гледаше към празното място, където бяха стояли стрелците. За един миг можеше да загуби всичко.
— Каладин? — попита го Моаш.
— Прав си — чу се да казва той. — Просто се възползва от възможността.
Защо обаче вдигна Меча си за поздрав към Каладин?
— От сега нататък — продължи Каладин — се изтегляме по-назад, след като войниците преминат. Не ни обръщаха внимание след началото на битката, но повече няма да правят така. Направеното от мен днес — и скоро от всички нас — ще ги ядоса твърде много. Достатъчно, за да свършат глупости, но и за да ни убият. Засега, Лейтен, Нарм, намерете добри наблюдателни постове и гледайте полето. Искам да знам, ако паршендите се движат към пропастта. Превързвам човека и се отдръпваме.
Двамата разузнавачи изтичаха напред и Каладин се върна към мъжа с раненото рамо.
Моаш коленичи пред него.
— Нападение срещу подготвен противник без нито един загубен мост, по съвпадение един Броненосец ни идва на помощ, самият Садеас ни хвали. Почти ме накара да поискам да си взема една от онези лентички.