Никой не стреля.
Каладин с удивление установи, че паршендите са насочили цялото си внимание към останалите мостове в търсене на по-удобни мишени. Пространството пред Мост Четири беше на практика празно.
Пропастта беше наблизо и — макар че подходи под ъгъл — Каладин доведе хората си на правилното място за разполагане на моста. Всички мостове трябваше да са близо, за да може конницата да мине успешно. Каладин бързо заповяда спускането на моста. Някои от паршендите отново насочиха вниманието си към неговите хора, но повечето обстрелваха другите мостове.
Някъде назад силен трясък възвести падането на един от мостовете. Каладин и хората му бутаха своя мост, а алетските стрелци не спираха да повалят паршенди, за да отклонят вниманието им и да им попречат да избутат моста обратно. Докато работеше, Каладин рискува да погледне зад гърба си.
Следващият мост не беше далеч. Това беше Седми. Хората се препъваха, поразяваха ги стрела подир стрела и ги сваляха на цели редици. Паднаха пред очите му. Мостът рухна на земята. Сега се клатеше Мост Двадесет и седми. Два други бяха вече свалени. Мост Шест беше достигнал до пропастта, но едва-едва. Половината от хората му бяха загинали. Къде бяха другите? Не можа да прецени от този бърз поглед, а трябваше да се върне към работата си.
Отрядът на Каладин шумно свали моста и той нареди да отстъпят. Бързо се оттеглиха, за да пропуснат кавалерията. Но не дойде кавалерия. От челото на Каладин се лееше пот. Той се обърна.
Още пет отряда бяха спуснали мостовете си, ала останалите още се мъчеха да се доберат до пропастта. Неочаквано, те опитваха да наклонят мостовете си, подражавайки на Каладин и хората му. Мнозина се препъваха, понеже едни опитваха да снишат моста, за да ги пази, докато други продължаваха да тичат.
Настана хаос. Хората не бяха упражнявали страничното носене. Един отряд се помъчи да удържи моста си в новата позиция, обаче го изпусна. Два други пък бяха напълно изтребени от паршендите, които не спираха да стрелят.
Тежката конница дойде и препусна по шестте спуснати моста. Обикновено минаваха по двама конници един до друг, общо по тридесет до четиридесет по всички мостове, в три редици, общо до стотина конници. Числото зависеше от това колко са спуснатите в редица мостове, което позволяваше нападението на кавалерията да е ефикасно срещу стотиците паршендски стрелци.
Но сега мостовете бяха разпределени твърде неравномерно. Част от конниците преминаха, но бяха разпилени и не можаха да се спуснат срещу паршендите без да се изложат на опасност от обкръжаване.
Пехотинците почнаха да помагат за избутването на Мост Шест на мястото му. Трябва да отидем и да помогнем, осъзна Каладин. Да прехвърлим и другите мостове.
Ала беше прекалено късно. Въпреки че Каладин стоеше близо до бойното поле, хората му — както правеха винаги — се бяха оттеглили под закрилата на най-близката скала. Мястото, което бяха подбрали, бе достатъчно наблизо, за да наблюдават сражението, но даваше добра защита от стрелите. Паршендите винаги изоставяха мостовите след първия щурм. Алетите все пак проявяваха предпазливост и оставяха ариергард, който да пази мястото за преминаване и да следи дали паршендите не опитват да отрежат пътя за отстъпление.
Войниците най-сетне наместиха Мост Шест. Още два отряда свалиха своите мостове, но половината от другарите им не успяха. Армията трябваше да се реорганизира в движение, да бърза в подкрепа на конницата, която се беше разделила, за да премине по раздалечените мостове.
Тефт излезе от укритието и задърпа Каладин за ръката, за да го отведе на относително сигурното място. Каладин се остави да бъде издърпан, но продължи да гледа и осъзна нещо ужасно.
Скалата приближи до Каладин и го потупа по рамото. Косата на рогоядеца беше залепнала от пот, но той се усмихваше широко.
— Чудо е! Няма и един ранен!
Моаш също излезе.
— Отче на Бурята! Не мога да повярвам какво направихме. Каладин, ти промени завинаги бягането с мостовете!
— Не — тихо отговори Каладин. — Аз напълно провалих нашето нападение.
— Ти… Какво?
Отче на Бурята!, помисли Каладин. Тежката конница беше отрязана. Нападението на конницата зависеше от непрекъснатостта на линията; успехът зависеше покрай всичко останало и от заплашителния вид.
А сега паршендите можеха да се дръпнат от пътя й и после да се върнат и да ударят конниците по фланговете. А пехотинците не се придвижиха достатъчно бързо, та да помогнат. Няколко групички от конниците бяха напълно обкръжени. Войниците се трупаха до спуснатите мостове в опит да преминат, обаче паршендите имаха солидни позиции и ги отблъскваха. От мостовете падаха копиеносци. Паршендите смогнаха да съборят цял един мост в пропастта. Алетските войски бързо минаха в отбрана. Войниците се заловиха да опазят подстъпите към мостовете, за да подсигурят път за връщане на конницата.