— Това може да подсили страховете му — каза Далинар. — От връзката ни може да си измисли много заговори.
— Е, той…
От ниското силно зазвучаха рогове. Далинар и Навани спряха, за да чуят и да разпознаят сигнала.
— Отче на Бурите — каза Далинар — видели са пропастно чудовище на самата Кула. Това е едно от платата, които Садеас постоянно наблюдава.
Далинар усети прилив на въодушевление.
— Върховните принцове никога не успяха да спечелят скъпоценно ядро там. Ще бъде голяма победа, ако ние двамата можем да го направим заедно.
Навани стана притеснена.
— Прав си за него, Далинар. Необходим ни е за нашата кауза. Само го дръж на разстояние от себе си.
— Пожелай ми благоприятен вятър — тръгна към нея, но се спря. Какво щеше да направи? Да я прегърне тук, пред всички? Това щеше да възпламени слуховете като огън, хвърлен посред езеро от масло. Все още не беше готов за нещо такова. Вместо това се поклони и забърза, за да отговори на сигнала и да събере Бронята си.
Едва на средата на пътеката се спря и помисли върху думите на Навани. Тя каза: „Необходим ни е за нашата кауза“.
А каква беше тяхната кауза? Съмняваше се, че и самата Навани знае. Но вече мислеше за тях двамата като за едно. Тогава разбра, че и той мисли така.
Роговете свиреха, прекрасният и чист звук, който означаваше близостта на битката. В дърводелския двор настана суматоха. Дойдоха заповедите. Трябваше да атакуват отново Кулата — мястото, където Мост Четири се бе провалил, където Каладин бе предизвикал катастрофа.
Най-голямото плато. Най-желаното.
Мостовите търчаха нагоре-надолу за одеждите си; дърводелците и чираците им се отдръпваха; Матал крещеше заповеди; пробегът бе единственият път, когато го правеше без Хашал. Водачите на мостовете викаха на отрядите си да се строят и с това показваха поне мъничко желание да водят.
Въздухът бе шибнат от вятър, който вдигна трески и изсъхнали стръкове трева в небето. Мъжете крещяха, камбаните биеха. Посред цялата бъркотия пристъпи Мост Четири с Каладин начело. Въпреки напрежението войниците спряха, мостовите зяпнаха, а дърводелците и чираците им замръзнаха.
Тридесет и пет мъже пристъпваха в ръждивооранжева броня от черупка, умело изработена от Лейтен, за да приляга на кожените жакети и шапки. Освен нагръдните брони бяха изрязали предпазители за ръцете и наколенници. Шлемовете бяха сглобени от различни парчета черупка от глава и по настояване на Лейтен бяха украсени с гребени и шипове, подобни на малки рога или на ръбовете на рачешка черупка. Нагръдниците и предпазителите също бяха украсени — изрязани назъбено, та напомняха на острието на трион. Безухият Якс купи бяла и синя боя и нарисува фигури по оранжевата броня.
Всеки от мостовите от Мост Четири носеше голям дървен щит, за който бяха привързани — вече здраво — червени кости на паршенди. Повечето бяха ребра, подредени в спирала. Някои от хората бяха поставили в центъра на щита пръстови фаланги, за да тракат, а други бяха поставили щръкналите ребра отстрани на шлемовете си и те приличаха на зъби или челюсти.
Останалите гледаха изненадани. Не виждаха бронята за пръв път, но за пръв път всеки от хората от Мост Четири щеше да я носи. Всичките заедно бяха впечатляващи.
Десет дни и шест пробега с моста позволиха на Каладин и останалите да подобрят начина си на действие. Петима бяха примамки, а още петима, разположени отпред, държаха щитове и крепяха моста само с една ръка. Броят им бе нараснал заради ранените от другите отряди, които бяха спасили; те вече бяха достатъчно силни, за да помагат в носенето.
Засега — въпреки шестте пробега — нямаше нито един смъртен случай. Останалите мостови говореха за чудо. Каладин не знаеше. Само гледаше да има винаги при себе си кесия, пълна със заредени сфери. Повечето от паршендските стрелци явно целеха него. Някак бяха разбрали, че той стои зад цялата работа.
Стигнаха моста и се строиха; щитовете бяха завързани за поставени отстрани пръти, за да бъдат използвани. Когато вдигнаха моста, от останалите отряди се понесе приветствен вик.
— Това е нещо ново — каза Тефт на Каладин.
— Май най-накрая са разбрали какви сме ние — отвърна му Каладин.
— И какви сме?
Каладин постави моста на раменете си.