Каладин изпусна дъх и от него излезе на тласъци Светлина на Бурята. Трябваше да действа много внимателно — да взема достатъчно Светлина, за да остава жив, но не толкова много, че да бъде забелязана от войниците.
Пред него изникна Кулата, наклонено на запад парче камък. Пропастта бе толкова широка, че се бе притеснил дали мостовите няма да изпуснат моста в нея, докато се опитват да го поставят. От другата страна Садеас бе наредил силите си като дъга, изтикваше паршендите обратно и опитваше да отвори път за Далинар.
Може би настъпването по такъв начин пазеше неопетнения образ на Далинар. Той нямаше да допусне загиването на мостови. Поне не лично. Нямаше значение, че стои върху телата на мъжете, загинали, за да прехвърлят Садеас отсреща. Труповете им бяха неговият истински мост.
— Каладин! — чу се вик отзад.
Той се завъртя. Един от хората му бе ранен. Бурята да го отнесе!, помисли той и се завтече към Мост Четири. Във вените му все още пулсираше достатъчно светлина, за да забави изтощението. Бе станал безгрижен. Шест пробега без нито една жертва. Трябваше да е наясно, че не може да продължи така. Разблъска мостовите и видя Белязания на земята; държеше се за крака, а между пръстите му се процеждаше червена кръв.
— Стрела в крака — изрече той през стиснати зъби. — В проклетия крак! Кой го раняват в крака?
— Каладин! — повика го Моаш разтревожено. Хората отвориха път и Моаш донесе Тефт; от рамото му, между нагръдната броня и черупката върху ръката, стърчеше стрела.
— Бурята да го отнесе дано! — каза Каладин и помогна на Моаш да положи Тефт на земята. По-възрастният мъж изглеждаше замаян. Стрелата се бе забила дълбоко в мускула.
— Някой да притисне крака на Белязания и да го превърже, докато мога да го погледна. Тефт, чуваш ли ме?
— Съжалявам, момко — промърмори той с невиждащи очи. — Аз…
— Добре си — прекъсна го Каладин, бързо взе превръзки от Лопен и кимна мрачно. Лопен щеше да нажежи нож за обгаряне. — Още някой?
— Всички останали са налице — каза Дрей. — Тефт опитваше да скрие раната си. Трябва да са го уцелили, когато избутвахме моста над пропастта.
Каладин притисна парче марля към раната и махна на Лопен да побърза с нагорещения нож.
— Искам патрулите ни да гледат. Внимавайте паршендите да не направят нещо както преди няколко седмици! Ако скочат на това плато, за да достигнат Мост Четири, мъртви сме.
— Всичко е наред — обеди се Скалата и засенчи погледа си. — Садеас държи хората си тук. Паршендите няма да се промъкнат.
Ножът дойде и Каладин го задържа; от острието се издигаше кълбо пушек. Тефт бе загубил твърде много кръв; не биваше да рискува с шиене. Но с ножа имаше опасност Каладин да му остави лош белег. Това можеше да докара схващане, което да му пречи да върти копието.
Каладин неохотно притисна ножа към раната; плътта изцвърча и кръвта изсъхна на черни люспички. От земята се заизвиваха духчета на болката, възлести и оранжеви. В лекарската стая можеше да се правят шевове. На бойното поле това често бе единственият начин.
— Съжалявам, Тефт — Каладин поклати глава и продължи да работи.
Хората започнаха да крещят. Стрелите удряха дървото и плътта; звучеше като дървосекачи, които въртят брадвите си някъде надалеч.
Далинар чакаше край хората си и гледаше как войниците на Садеас се бият. По-добре да ни отвори път, рече си той. Вече започвам много да искам това плато.
За щастие, Садеас бързо спечели предмостие на Кулата и изпрати прикриващ отряд, който да приготви участък за Далинар. Хората не се настаниха, докато Далинар не започна да се движи.
— Един от мостовете да дойде с мен! — изрева той и се понесе към предната линия. Последва го един от осемте мостови отряда, предоставени от Садеас.
Далинар трябваше да се озове на платото. Паршендите бяха забелязали какво става и започнаха да притискат малкия отряд в бяло и зелено, изпратен от Садеас да отбранява мястото на прехвърлянето му.
— Мостови отряд, там! — посочи Далинар.
Мостовите заеха местата си и изглеждаха облекчени, че от тях няма да се иска да поставят моста си под обстрела на лъковете. Веднага щом го наместиха, Далинар препусна напред и Синята гвардия го последва. Пред тях, войниците на Садеас не издържаха.
Далинар извика, стисна двете си бронирани ръце около дръжката на Заклеващ и мечът се появи от мъглата. Вряза се в редицата на паршендите с широк двуръчен замах, който повали четирима. Паршендите запяха бойна песен на странния си език. Далинар подритна един труп настрани и се впусна в истинска атака; отбраняваше като луд извоюваното от хората на Садеас предмостие. За мигове войниците му се озоваха около него.