Синята гвардия пазеше гърба му, Далинар се впусна в битката и разбиваше неприятелските редици така, както само един Броненосец може да го направи. Отваряше пролуки през предната им линия, удряше отпред и отзад и ги държеше объркани. Зад него имаше пътека от трупове с изгорели очи и прерязани дрехи. През пролуките навлизаха още и още алетски войници. Адолин прегази един отряд паршенди наблизо, а Сините му гвардейци го следваха на безопасно разстояние. Той преведе цялата си армия — трябваше бързо да се прехвърли и да прикове паршендите, така че да не могат да се измъкнат. Садеас трябваше да пази северния и западния ръб на Кулата.
Ритъмът на боя пееше на Далинар. Паршендите припяваха, войниците ръмжаха и крещяха, Мечът беше в ръцете му, а Бронята го правеше по-силен. В него се надигна Вълнението. Понеже не го обзе погнусата, внимателно пусна Тоягата на свобода и усети радостта да господства на бойното поле и разочарованието, че няма достоен противник.
Къде бяха Броненосците на паршендите? Бе видял един по време на битката преди седмици. Защо не се появи отново? Щяха ли да изпратят толкова много войници на Кулата, без да пратят и един Броненосец?
Нещо тежко удари бронята му, отскочи от нея и измежду сглобките на ръката му изтече малко Светлина на Бурята. Далинар изруга и вдигна ръка да предпази лицето си, докато проучваше наоколо. Там — на една скала наблизо забеляза паршенди, които въртяха огромни прашки с две ръце. Големите колкото човешка глава камъни удряха и алети, и паршенди, но явно Далинар бе целта.
Изръмжа от още един удар по ръката, който леко разтърси Бронята му. Беше достатъчно силен, за да направи малки пукнатини на метала върху дясната ръка.
Далинар отново изръмжа и се понесе напред, в подсилен от Бронята бяг. Вълнението се надигна още повече в него, и той навлезе с рамото си напред в един отряд паршенди, разпръсна ги, завъртя се с меча и посече онези, които бяха твърде бавни да се отстранят от пътя му. Дръпна се, когато дъжд от камъни се посипа точно на мястото му, и после скочи на един нисък камък. Направи две крачки и скокна към издатината, където стояха каменохвъргачите.
Хвана единия й край с една ръка, докато с другата държеше меча. Мъжете на малката издатина се дръпнаха, но Далинар се набра на ръката си достатъчно високо, за да замахне. Заклеващият пресече краката им и четирима паднаха на земята с парализирани нозе. Далинар остави меча — той се стопи — и се вдигна с двете си ръце на върха.
Приземи се приведен и Бронята иззвънтя. Няколко от останалите паршенди опитаха да развъртят прашките си, но Далинар грабна два камъка от купчината — те леко се наместиха в бронираните му длани — и ги запрати към паршендите. Камъните удариха достатъчно силно, събориха прашкарите от скалата и премазаха гърдите им.
Далинар се усмихна и започна да хвърля още камъни. Когато последните паршенди паднаха от козирката, той се обърна, призова Заклеващия и огледа бойното поле. Стена от копия в синьо и стомана се бореше с червеното и черното на паршендите. Хората на Далинар се справяха добре и притискаха паршендите към югоизтока, където щяха да ги хванат в капан. Адолин беше начело; Бронята му блестеше.
Далинар дишаше дълбоко от Вълнението, вдигна Меча високо над главата си и той отрази светлината на слънцето. Долу войниците му извикаха и възгласите им заглушиха бойната песен на неприятеля. Около него се носеха духчета на славата.
В името на Отеца на Бурите, чувстваше се добре, когато побеждаваше отново. Скочи от скалата, вместо да избере бавния и внимателен път надолу. Озова се сред паршендите и с трясък стъпи на камъните. От Бронята му се издигаше синя Светлина на Бурята. Завъртя се и започна да убива, като си припомняше годините, прекарани в битки заедно с Гавилар — победи и завоевания.
Той и Гавилар бяха създали нещо през тези години. Заздравен, обединен народ на мястото на нещо разпокъсано. Бяха като майстори-грънчари, които възстановяват разбита хубава съдина. Далинар с рев се вряза в линията на паршендите, където Синята гвардия се сражаваше, за да го настигне.
— Притискаме ги! — викна той. — Предайте! Всички роти нагоре към страната на Кулата!