Каладин наблюдаваше, наистина наблюдаваше. Никога не беше проучвал тактиката или потребностите при тези нападения на армията като цяло. Беше се съобразявал единствено с нуждите на своя отряд. Глупава грешка. Трябваше да знае по-добре. И щеше да знае по-добре, ако беше продължил да мисли за себе си като за истински войник. Мразеше Садеас; мразеше начина, по който този човек използваше мостовите отряди. Но не трябваше да променя основната тактика на Мост Четири, без да обмисли цялостния план на битката.
Отклоних вниманието на паршендите към другите мостове, помисли Каладин. Това ни доведе прекалено рано до пропастта и забави някои от останалите мостове.
А понеже бягаше напред, мнозина от другите отряди можаха хубаво да видят как той ползва моста като щит. Това ги подтикна да подражават на Мост Четири. В резултат всички отряди се движеха с различна скорост, а алетските стрелци не знаеха къде да съсредоточат стрелбата си, за да отслабят паршендите по местата за сваляне на мостовете.
Отче на Бурята! Та аз току-що отнех победата на Садеас.
Щеше да има последствия. Мостовите бяха забравени, докато генералите и капитаните припряно преработваха плановете си за битката. Но щом приключеха с това, щяха да дойдат за него.
А това можеше да стане и по-скоро. Газ и Ламарил, придружавани от група копиеносци, идваха към Мост Четири.
Скалата пристъпи до Каладин и застана от едната му страна, а от другата се изправи притесненият Тефт, стиснал камък в ръце. Мостовите зад Каладин взеха да мърморят.
— Спокойно — каза тихо той на Скалата и Тефт.
— Ама Каладин! — възнегодува Тефт. — Те…
— Откажете се. Съберете хората. Върнете ги невредими в дърводелския двор, ако можете. — Ако изобщо някой от нас може да избегне бедствието.
Когато Скалата и Тефт не отстъпиха, Каладин излезе напред. На Кулата битката още вилнееше; групата, водена от самия Садеас, беше съумяла да се закрепи на един малък участък и упорито се държеше. От двете страни се трупаха убити. Това нямаше да е достатъчно.
Скалата и Тефт отново застанаха до Каладин, но той ги изгледа и ги принуди да се върнат. После се обърна към Газ и Ламарил. Ще изтъкна, че Газ ми е казал да го направя, разсъди Каладин. Той предложи да приложа страничното носене по време на щурм.
Не. Нямаше свидетели. Неговата дума срещу тази на Газ. Нямаше да стане. Пък и подобен довод би дал на Газ и Ламарил основание веднага да се погрижат за смъртта на Каладин, за да го лишат от възможността да говори пред началниците им.
Каладин трябваше да направи нещо друго.
— Имаш ли представа какво направи? — изломоти Газ, щом приближиха.
— Провалих стратегията на армията — отговори Каладин, — като предизвиках хаос в цялата щурмова част. Дошли сте да ме накажете, за да може — когато началствата ви дойдат да ви крещят — да можете поне да им покажете, че сте действали бързо и сте се разправили с онзи, който е отговорен за станалото.
Газ спря, Ламарил и копиеносците се струпаха около него. Сержантът изглеждаше изненадан.
— Ако изобщо има някакво значение — мрачно продължи Каладин, — не знаех, че това ще се случи. Просто опитвах да оцелея.
— Предназначението на мостовите не е да оцеляват — остро отвърна Ламарил. Махна на двама войници и посочи Каладин.
— Оставите ли ме жив — рече Каладин, — обещавам да кажа на вашите началници, че нямате нищо общо с това. А убиете ли ме, ще изглежда, че опитвате да скриете нещо.
— Да скрием нещо ли? — обади се Газ и погледна към битката на Кулата. Една случайна стрела падна недалеч от него, изтрополи по камъните и се строши. — Какво имаме да крием?
— Зависи. Случилото се преспокойно може да изглежда като ваша идея от самото начало. Сиятелни господарю Ламарил, вие не ме спряхте. Можехте, но не го направихте. А войниците ви видяха двамата с Газ да разговаряте, когато видяхте какво върша. Ако не съм в състояние да свидетелствам, че не сте имали представа какви са намеренията ми, положението ви ще е много, много лошо.