Ала докато чуваше думите, Далинар усети как вината му изчезва, отнесена от виковете на умиращите. Тя беше егоистично чувство.
Би ли променил себе си? Да, би могъл да е по-внимателен. Можеше да е по-предпазлив по отношение на Садеас. Но би ли отстъпил от Кодекса? Би ли станал отново безжалостният убиец от младостта си?
Не.
Имаше ли значение, че виденията са грешали за Садеас? Срамуваше ли се от това какъв човек е станал заради тях и заради четенето на книгата? Последният камък, последното парченце в него се наместиха и той разбра, че повече не се тревожи. Объркването го нямаше. Най-накрая знаеше какво да прави. Без въпроси. Без неувереност.
Протегна се и хвана ръката на Адолин.
— Благодаря ти.
Адолин отсечено му кимна. Все още бе ядосан, Далинар можеше да го види, но избра да следва баща си — а да следваш водача си значи да го подкрепиш, дори когато битката се е обърнала срещу него.
Освободиха ръцете си и Далинар се обърна към войниците наоколо.
— Време е да се бием — започна той и гласът му се усили. — И ние го правим не, за да се прославим сред човеците, а понеже другите пътища са по-лоши. Следваме Кодекса, не защото печелим от него, а защото иначе ще трябва да се отвращаваме от себе си. Ние сме сами на това бойно поле, защото сме това, което сме.
Построените в кръг Сини гвардейци започнаха да се обръщат един по един и да го гледат. Зад тях войниците от резерва — тъмнооки и светлооки — се приближиха; погледите им бяха ужасени, но на лицата се четеше решителност.
Далинар се провикна:
— Смъртта е краят на всички хора! Как съдим човека, след като си е отишъл? По оставеното богатство, за което наследниците му ще се карат? По спечелената слава, която ще премине при убийците му? По важните длъжности, заемани по волята на случая? Не. Ние се сражаваме тук, защото знаем. Краят е еднакъв, ала пътят отличава хората. Когато нашият край настъпи, ще го приемем с вдигната глава и с поглед към слънцето.
Протегна ръка и призова Заклеващия.
— Не се срамувам от това какъв съм станал — извика той и откри, че е вярно. Бе толкова необичайно да се усеща освободен от вината. — Другите могат да паднат дотам да опитат да ме унищожат. Нека се радват на своята слава. Понеже аз ще опазя моята!
Мечът се появи и тупна в ръката му.
Войниците не викаха, но се поизправиха и стегнаха гърбове. Ужасът понамаля. Адолин нахлупи шлема си; оросеният от капки Меч се появи в ръката му. Той кимна.
Двамата заедно влязоха в битката.
Ето как умирам, каза на себе си Далинар и прегази строя на паршендите. И там намери мир. Неочаквано усещане насред бойното поле, но така беше още по-добре.
Все пак съжаляваше за едно — оставяше горкия Ренарин като Върховен принц от дома Колин в опасен миг, обкръжен от врагове, угоили се с плътта на баща му и брат му.
Така и не му дадох Бронята, която бях обещал, помисли си Далинар. Ще трябва да се оправя без нея. Нека честта на предците ни те закриля, сине. Бъди силен — и се научи на мъдрост по-бързо от баща си. Прощавай.
67
Думи
„Нека не изпитвам повече болка! Нека не плача повече! Дай-гонартис! Черният Рибар държи скръбта ми и я поглъща!“
Мост Четири се тътреше след армията. С двама ранени и четирима, които да ги носят, мостът ги смазваше с тежестта си. За щастие, Садеас бе взел почти всички мостови отряди за пробега, заедно с осемте, предоставени на Далинар. Войската нямаше да трябва да чака за отряда на Каладин, за да пресича.
Изтощението го преизпълваше, а мостът на раменете му сякаш бе от камък. Не се бе усещал толкова изморен от първите си дни като мостови. Пред него се носеше Сил и загрижено го гледаше как върви начело на хората си, потта се стича по лицето му и как се препъва по неравното плато.
Пред тях последните части от армията на Садеас се бяха скупчили покрай пропастта и я преминаваха. Платото бе почти празно. Смайващото безочие на стореното от Садеас направо усукваше Каладин отвътре. Извършеното някога срещу него бе ужасно. Но ето, че Садеас коравосърдечно осъди на смърт хиляди хора, светлооки и тъмнооки. Предполагаеми съюзници. Това предателство тежеше на Каладин колкото самият мост. Мачкаше го и го караше да се задъхва.