— Сега ли е времето за това, Сил?
— Аз обвързвам неща, Каладин — отвърна му тя, обърна се и го погледна в очите. — Аз съм дух на честта. Дух на клетвите. На обещанията. На благородството.
Каладин смътно дочуваше звуците на боя. Или това бе умът му, търсещ нещо, за което знае, че е там?
Не чуваше ли как хората умират?
Не виждаше ли как войниците се пръскат в бягство и изоставят командира си сам?
Всички са избягали. Каладин е коленичил над тялото на Далет.
Над бойното поле се развява едно самотно знаме в зелено и червено.
— Бил съм тук и преди! — извика Каладин и обърна гръб на синьото знаме.
Далинар винаги се биеше начело.
— Какво стана последния път? — изкрещя Каладин. — Аз се научих! Вече няма да се хвана!
Като че ли го смазваше. Измяната на Садеас, изтощението му, смъртта на толкова хора. За миг отново се оказа там, коленичил във временния щаб на Амарам, докато пред него убиваха последните му приятели, а той бе твърде слаб и ранен, за да ги спаси.
Вдигна разтреперана ръка към челото си и напипа клеймото, мокро от потта.
— Нищо не ти дължа, Колин.
Ала ето че гласът на баща му сякаш нашепваше: Някой трябва да започне. Някой трябва да излезе напред и да върши нещата правилно, защото е правилно. Ако никой не започне, останалите не могат да последват.
Далинар бе дошъл, за да помогне на хората на Каладин, бе нападнал онези стрелци и бе спасил Мост Четири.
Светлооките не ги е грижа за живота, беше казал Лирин. Значи мен трябва да ме е грижа. И теб трябва да те е грижа.
И теб трябва да те е грижа…
Животът преди смъртта.
Толкова пъти съм се провалял. Събаряли са ме и са ме стъпквали.
Силата преди слабостта.
Аз ще отведа приятелите си към смъртта…
Пътят преди посоката.
… към смъртта, и към това, което е правилно.
— Трябва да се върнем — тихо изрече Каладин. — Трябва да се върнем, Бурята да го отнесе дано!
Обърна се към мъжете от Мост Четири. Един по един те кимнаха. Само преди месеци те бяха утайката на армията, не пазеха нищо друго освен кожата си — сега вдишаха дълбоко, захвърлиха мисълта за своята безопасност и кимнаха. Щяха да го последват.
Каладин погледна нагоре и вдиша дълбоко. Светлината на Бурята се вля в него като вълна, все едно бе потопил устни в самата буря и бе отпил от нея.
— Вдигни моста! — нареди той.
Мъжете от Мост Четири извикаха, грабнаха моста си и го вдигнаха високо. Каладин взе щита и здраво стисна хватките му.
После се обърна и го вдигна високо. Извика и отново поведе хората си в настъпление, към изоставеното синьо знаме.
Бронята на Далинар изпускаше Светлина от множество мънички счупвания; не бе изгубил голямо парче. Светлината се носеше над него като парата над някой котел, и, както обичайно, надвисваше и бавно се разсейваше.
Слънцето удряше право в него и го пържеше. Беше много уморен. Не бе минало много време от измяната на Садеас. Ала Далинар се бе натоварил много и се биеше до Адолин. Бронята му бе загубила много Светлина. Натежаваше и с всяко замахване му даваше по-малко сила. Скоро щеше да го притисне, да го забави и паршендите да го напъплят.
Уби много от тях. Толкова много. Ужасяващо много и го направи без Вълнението. Беше празен отвътре. По-хубаво това, отколкото да изпитва удоволствие.
Не бе убил достатъчно обаче. Паршендите се насочиха срещу тях двамата; с Броненосци на предната линия всеки пробив скоро щеше да бъде запълнен от воин в блестяща Броня и със смъртоносен Меч. Паршендите трябваше най-напред да отстранят него и Адолин и го знаеха. Далинар също го знаеше. И Адолин го знаеше.
Разправяха се истории за битки, в които Броненосците оставали последни и били побеждавани от враговете си след дълги и героични схватки. Пълна измислица. Убиеш ли Броненосеца пръв, вземаш Меча му и го обръщаш срещу противника си.
Отново замахна; мускулите му едвам реагираха от умората. Щеше да умре пръв. Мястото бе подходящо за това. Не искай от тях нищо, което ти самият не би направил… Далинар се препъна в камъните; Бронята му вече бе тежка като обикновени доспехи.
Можеше да бъде общо взето доволен от това как бе изживял живота си. Но хората му… беше ги подвел. Като си помисли колко глупаво ги бе вкарал в капана, направо му призля.