Войниците на Ламарил погледнаха началника си. Светлоокият се начумери.
— Пребийте го — нареди той, — но не го убивайте.
Обърна се и тръгна към редиците на алетските резерви.
Яките копиеносци приближиха към Каладин. Бяха тъмнооки, но със същия успех можеха и да са паршенди — заради симпатията, която щяха да проявят към него. Каладин затвори очи и се стегна. Не можеше да ги отблъсне. Не и ако искаше да остане в Мост Четири.
Удар с дръжката на копие в корема го просна на земята, той остана без дъх, а войниците почнаха да ритат. Един обут с ботуш крак откъсна кесията от пояса му. Сферите — прекалено ценни за оставяне в казармата — се пръснаха по камъните. Някак бяха загубили Светлината си и сега бяха тъмни, животът си беше отишъл от тях.
Войниците продължиха да ритат.
33
Киматика
„Те се меняха, дори докато се сражавахме с тях. Като сенки бяха, преобразяваха се бързо, както пламъкът танцува. Недейте ги подценява заради онова, което виждате в началото.“
Понякога, когато Шалан вървеше из Паланеума с неговите огромни хранилища за книги, ръкописи и свитъци оттатък читалните в Булото, тя така се отвличаше от красотата и размерите му, че забравяше всичко останало.
Паланеумът беше изграден като обърната пирамида, вкопана в скалата. Обикаляха го наклонени пътеки с перила. Те се спущаха като ъгловата спирала около четирите стени. Гигантското стълбище сякаш се спускаше към центъра на планетата. Няколко асансьора помагаха да се слезе по-бързо.
Застанала до парапета на най-горното ниво, Шалан виждаше само половината от пространството долу. Това място беше прекалено огромно, прекалено величествено, та да е построено от човешки ръце. Как беше възможно терасираните нива да са толкова точно изравнени? Дали за създаването на отворените пространства са използвани Превръщатели? Колко ли скъпоценни камъни са използвани за това?
Беше сумрачно; вместо общо осветление само малки изумрудени лампи грееха по пода на пътеките. Арденти от Светилището на Проникновението от време на време минаваха и подменяха сферите. Тук трябва да имаше стотици и стотици изумруди; явно от тях се състоеше карбрантското кралско съкровище. Какво по-добро място за него от напълно безопасния Паланеум? Тук те се пазеха и същевременно осветяваха огромната библиотека.
Шалан продължи по пътя си. Слугата й парш носеше фенер с три сапфирени марки. Меката синя светлина се отразяваше от каменните стени, части от които бяха Превърнати в кварц просто за красота. Перилата на пътеките бяха изработени от дърво и после Превърнати в мрамор. Когато прокара пръсти, Шалан усети структурата на дървото. Същевременно се долавяше и студенината на камъка. Сякаш предназначението на тази странност беше да обърква сетивата.
Паршът носеше кошничка с книги, илюстрирани от най-големите имена в естествените науки. Ясна започна да позволява на Шалан да отделя малко от времето за учене на предмети по свой избор. Само по един час на ден; забележително колко скъп й беше станал този час. Напоследък се ровеше в Пътешествия на запад от Мялмр.
Светът беше удивително място. Шалан жадуваше да научи повече, искаше да наблюдава всички и всяко от създанията, да ги скицира в бележника си. Да организира Рошар като го улови в образи. Всички книги, които прочете, прецени като непълни, макар и чудесни. Всяка от авторките беше добра или с думите, или с рисунките. Рядко се случваше някоя да я бива и в двете. А ако авторката се случеше добра и в двете, то се оказваше слаба в науката.
Толкова неща не разбираха. Шалан би могла да попълни празнотите.
Не, заповяда си тя твърдо, докато крачеше. Не съм тук да правя това.
Ставаше все по-трудно и по-трудно да се съсредоточи върху кражбата, въпреки че Ясна оправда надеждите й и почна да я ползва като прислужничка в банята. Това скоро щеше да й предостави необходимата възможност. И все пак, колкото повече учеше, толкова повече жадуваше за знания.